eto i prevodana pesenta;
Драгана Миркович – Плачи земьо (“Placi zemljo “)
Как съм тъжна цвете мое
днес той отива при нея
като, че ли слънцето е загубило блясъка си
дойде края на щастието ми.
Прип
Слънцето в небето нежно се усмихва с лъчи навън,
капки от росата като бели перли,
будят моят сън, две ръце протягам,
но защо е празно моето легло,
тръгна си от мене,без да кажеш "Сбогом"
и незнам защо.