Е как да не може човечеството без свинско :D (headbang) Значи аз мога, двама мои роднини и милиони вегетарианци могат. Щом те могат, значи и другите могат. Въпрос на избор :)
нека кажа нещо на ОСТРОУМНИЦИТЕ които ще бързат да се правят на отворени без да мислят и да знаят факти: генетичния код на нашето ДНК е на 98% като на прасетата. за сравнение с шимпанзетата ( които са най-развитите примати) имаме сходство 96%. това дава основание на някои учени да допускат че човека е експеримент на извънземна цивилизация. и поради това че прасето е адаптивно и всеядно са използвали полезните му гени. а това че ходим на два крака е било друго предимство.така че сме ГМО !!
ще съм радостен някой от авторите да ми обясни от къде решиха, че са сред най-умните животни?това си е просто измислица, няма нищо в подкрепа на това твърдение!
човечеството може ли без свинско? не! каквото и да говориш ще е лицемерно, защото както и да се отглеждат прасетата, ти ги отглеждаш с чиста цел екплоатация, за да ги убиеш и изядеш, независимо от условията, а повярвай, селските животни си живеят много по-добре от тези по фермите!
Доста дълъг коментар оставих, но ако поне един го е прочел, значи е имало смисъл. Масово ние, хората, трябва да преразгледаме своята представа за животните. Много често пренебрегваме техните чувства и интелигентността им, дори мислим, че те не притежават такива. Дано някога успеем да се преборим с егоцентризма си!
Допреди няколко години, когато дядо и баба починаха, а в последствие продадохме къщата. Дадохме прасето на едни познати. Не знам, какво стана с него и дали е още живо. Но това, което видях и преживях, ще живее винаги в съзнанието ми.
Влязохме и какво видяхме - това наистина беше Дачо, който лежеше до гроба на Чонито. А!!! Как?! Откъде знаеше? Случайност?! Постояхме още извстно време там тримата и се прибрахме. След това никой не ни повярва, дори баба ми. Но аз знам, какво видях. Видях едно прасе, което дотолкова обичаше своя стопанин, че не искаше да се примири с неговата смърт. Дачо постепенно свикна с новите условия и живееше щастливо и свободно в двора.
Започна да препуска през двора и да играе с Бенджи (кучето ни). Дори на няколко пъти успяваше да избяга от двора. Шматкаше се някъде и пак се завръщаше до вечерта. Един път, обаче, след поредното му бягство, не се беше мяркало два дена. С дядо ми решихме да го потърсим. Обиколихме цялото село, но никаква следа от Дачо. Решихме, че ще пробваме пак на другия ден. На път за вкъщи, докато минавахме покрай гробищата, ни се стори, че го мернахме.
А дядо ми все му се присмиваше за това. След някоя и друга година Чонито загина в много нелеп инцидент. Няколко дена Дачо (така се казваше прасето) стоеше проснато в един ъгъл на двора на Чонито и не мърдаше. Ако се надигне да пие вода - толкова. Видимо беше, че го преживяваше много тежко. А роднините на Чонито решиха да закарат прасето до месокомбината. Дядо ми разбра това и откупи Дачо от тях. В продължение на седмица - две в Дачо се върна живеца.
Навремето на село имахме един комшия - Чонито, който явно знаеше тези факти за прасетата. Противно на логиката на всички други от село, той отгледа прасе, което нямаше никакво намерение да прави на пържоли. Спомням си, как още като малко, ходеше с Чонито навсякъде - до фурната, до бакалията, до бустана... абе навсякъде. И всички му се смееха. Дори и дядо ми, въпреки че много се уважаваха като комшии. Чонито все му повтаряше: " Бай Асане, моето прасе е по-умно от твоето куче и е по-добър пазач".
Жалко е, че за много хора прасетата не са нищо повече от храна. Разни селяндури ги държат по селата в адски условия, без разбира се и за секунда да се замислят как биха се чувствали те на тяхно място. И в свинефермите е същото. Извратеняци долни...
