Ти никога няма да знаеш ,че се уча без теб да живея .. Ти никога няма да знаеш ,че душата плаче и стене , Ти никога няма да знаеш ,че още си всичко за мене .. ;(
Помня в началото,колко много се усмихвахме,как малко по малко,една с друга свиквахме..Дадох ти живота си,но не,не съжалявам,всички спомени за теб ме карат да прощавам.. (love) ;(
Един живот,една проста мечта - Моето Момиче , така се казва Тя .. за Моето момиче, пак отново аз копнея .. Всяка мисъл е за Нея , за Нея аз живея , но тя е толкова далече , толкова далече... ;(
Не ти ли става странно ,че си такъв провокатор?Провокираш тъгата в мене,ти си агитатор .. Психиката ми се бори с твоя скапан непукизъм ,а ти приемаш го ,сякаш т'ва е героизъм..и да знам,няма да те променя.Ти си тва което си-една объркана жена...;] &l
Какво да дам,да продължа натам..?Писък бях, в теб живях,до вчера аз те обичах ..твоят дъх,нощем бях,но защо за тебе още питам..100 години всяка нощ валеше..като бебе ти до мене спеше..100 години време ни делеше..колко малко ти до мене беше... ;( </3