web1990
Когато птиците умират в самота, когато облаци белеят в тъмнина, когато звездите падат в тишина, когато всичко живо е лъжа... Когато останал си ти без душа, когато си на прага на смъртта, тогава виждаш лъча светлина, но обратен път за тебе няма... Когато
виждаш своята съдба, се питаш - защо живял си до сега...!? Не помниш колко красива е нощта, изгубена в някаква твоя лъжа, затворен си в мрачна килия и не усещаш човешката магия! Но знаеш, че загубил си света, потънал в измамлива мъгла, затваряш за последен път очи, виновен за хиляди разбити души...
Следвай
0
