VBOX7

ветрувам, вилнея и литвам
в небета от звъннали птичи утра.
Обичам, копнея с разстърсващи ритми
дали те сънувам - вълшебник в нощта?

Стоварвам, развихрям, отприщвам и пея
на нощния вятър любовния стих.
Потръпвам, потъвам, стоя и немея,
защото от радост скръбта си простих.
Дела Рай
........................
Разговор с вятъра


Време е вече дъх да си взема
и да отворя прозорец.
Стигат ми всички човешки драми -
моята днес ще говори.

Никой дори не се е запитал
имам ли време да дишам.
Моята обич със шепи раздавам,
чуждата мъка събирам.

Горя до лудост всякаква болка,
викам от гняв и не жаля.
Ще ми се всички да са щастливи!
Себе си слагам на края.

Дворът е пуст под моя прозорец,
с вятъра аз разговарям.
В мрака притичват сенки на хора.
Кой ще ме чуе, не зная.

Гоня до лудост всякаква болка,
викам от гняв и не жаля.
Ще ми се всички да са щастливи!
Себе си слагам на края.

Михаил Белчев
..............................
Денонощие

На разсъмване щом разпозная
потопения в изгрева хребет,
още първата мисъл е тая,
че не трябва да мисля за тебе.

И през целия ден вероломна,
тя където отида ме дебне
и каквото направя напомня,
че не трябва да мисля за тебе.

А когато нощта е надвиснала
всяка болка във сън да обсеби,
аз не мога да спя и все мисля,
че не трябва да мисля за тебе


Блага Димитрова