VBOX7

на Иван Кунчев Иванов и Гина Василева Караиванова.Има двама братя-Христо и Петър и две сестри-Ана и марийка.Основател е на Вътрешната революционна организация /ВРО/ и на Българския революционен централен комитет /БРЦК/.От 1855 г. е послушник на чичо си и учи две години в класно училище в Стара Загора,изкарва едногодишен курс за подготовка на свещеници.На 24 ноември 1858 г. приема монашеството под името Игнатий,а през 1859 г. става дякон.През 1861 г. , под влиянието на Георги Раковски захвърля расото и се посвещава на революционното дело.
През 1862 г. заминава за Сърбия и взема участие в Първата българска легия на Раковски в Белград.Там заради ловкост и храброст,получава прозвището Левски,защото направил лъвски скок.Присъединява се към четата на дядо Ильо войвода.
Отказва се от монашеския сан през 1864 г.,до 1866г. е учител в село Войнягово,Карловско,а след това до 1867 г. в Еникьой.Като учител Левски развива революционна дейност сред народа.През 1867 г. става знаменосец в четата на Панайот Хитов.През 1867 г.-1868 г. участва във Втората българска легия на Раковски.В края на 1869 г. Левски участва в създаването на БРЦК в Букурещ заедно с Любен Каравелов.
През 1870 г. идва в България и изгражда мрежа от революционни комитети.На 26 декември 1872 г. е заловен от турската полиция до Къкринското ханче.На 19 февруари 1873 г. /6 февруари стар стил/ е обесен край София.

(bg) (bg) (bg) (bg) (bg)

Христо Ботев



Христо Ботев е роден на 25 декември 1847 г. (нов стил - 6 януари 1848 г.) в гр. Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Първоначално (1854-1858) учи в Карлово, където е учител Ботьо Петков, по-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под ръководството на своя баща и през 1863 г. завършва калоферското училище. Октомври същата година заминава за Русия и се записва частен ученик във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 г. Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка.

През 1867 г. се завръща в Калофер, започва да проповядва бунт срещу чорбаджии и турци, след което окончателно напуска Калофер. По това време във вестник "Гайда", редактиран от П. Р. Славейков, е публикувано първото стихотворение на Хр. Ботев - "Майце си".

От октомври 1867 г. живее в Румъния. Работи в Браила като словослагател при Дим. Паничков, където се печата в. "Дунавска зора". През следващите години се мести от град на град, известно време живее заедно с Левски. През 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и изпратен във Фокшанския затвор, но освободен вследствие застъпничеството на Левски и Каравелов. Започва работа като печатар при Каравелов, а по късно като сътрудник и съредактор на революционния орган. Започва активната му дейност като журналист и под негова редакция започва да излиза новия орган на революционната партия - в. "Знаме". През 1875 г. съвместно със Стефан Стамболов издава стихосбирката "Песни и стихотворения".

Май 1876 г. - вследствие новината за Априлското въстание, Ботев започва дейност за организиране на чета, става нейн войвода. От Гюргево се качва с част от четата на кораба "Радецки" и на 17 май заставят капитана да спре на българския бряг.

На 20 май 1876 г. е последният тежък бой - привечер след сражението куршум пронизва Ботев.

(bg) (bg) (bg) (bg) (bg) (bg) (bg)