xristinaaa
Видях първия сняг ...
Влакът се движеше бавно в най- високата част на планината, толкова бавно, че можеше да сляза и да вървя успоредно с него, толкова бавно, че дори можех да лапам снежинките от прозореца. Край мен дишаха хора, невиждащи
Влакът се движеше бавно в най- високата част на планината, толкова бавно, че можеше да сляза и да вървя успоредно с него, толкова бавно, че дори можех да лапам снежинките от прозореца. Край мен дишаха хора, невиждащи
сюрреализма отвън, мърмореха, че прозореца е отворен- студено им било...А вън...Вън червените габъри обличаха бели памучни елечета, да се неначуди човек как тези първи остри снежинки могат да изплетат такава топла дреха за дърветата! Къпинаците в ниското изглеждаха като дядовци с бели калпаци. Една ябълка, отръскала плода си в улея за оттичащата се вода, виреше зелени клони към сивобелите облаци и мълвеше ябълкови магии, плодовете и мръзнеха в ниското... Жълтобели, сочни, рохкави, ароматни, неприбрани, непотърсени... КАТО КУПЧИНА ЧОВЕШКИ ЧУВСТВА, запокитени в улей за оттичане на мръсотии. Миришеше едновременно на сняг и ябълки...беше първия сняг-чист, остър и режещ, никой не го очакваше...
Лапах непознати снежинки, преглъщах познати капчици...
Първия сняг видях...
Лапах непознати снежинки, преглъщах познати капчици...
Първия сняг видях...
Следвай
4
