VBOX7

приятелства, моята любов.
Моите горчилки, моите ножове в гърба, моята болка, моите сълзи, моето страдание.
Всичко си е само мое. Дори не искам вече и да го разказвам.
Моето очакване, е да нямам такова. Дали съм щастлива? О, да щастлива съм.
Сърцето ми е пълно с чувства нови и различни. Усмихвам се на сутрешното слънце.
Усмихвам се на пролетта. Обувам ниските обувки и се разхождам в парковете.
Търся загубената ни романтика. Омръзна ми от срещи в кафенета и барове.
От димната завеса между хората. От шумните разговори на съседната маса или от салатата, която трябва да си поръчам.
От грима, който тежи на очите ми или токчетата, в които краката ми пулсират. От тесните блузи и неудобни поли, за да бъда красива .... по нечии критерии.
Омръзна ми от тези първи срещи. Искам нещо различно.
Може би съм консервативна, когато очаквам откъснато цвете, само дето вече никой не къса цветя.. то и градини почти не останаха. Затова нямам желания.
Защото не искам обувки, не искам чанти, нито пари...
Приятелства нови не ми се създават- приятели имам достатъчно. Искам романтика, а нея някой я скри. Скри и целувките под дъжда. Скри търсещите се във въздуха ръце. Целувките за заспиване и усмивките сутринта ♥ .....