VBOX7

/> Черни свещи танцуват към увертюра
Но аз съм притеглен покрай трепкащото им обаяние
Към ухаещата гора, която заобикаля стаята
Където бдителните дървета се надигат от утробата

Отпивам от кървавочервеното вино
Мислите ми са тежки от бремето на времето
Пиян с познание от извора на живота
В Хаос роден от любов и коса
Гората ме зове с нощния си повик
За да ме привлече сред вълчия вой
Където заповедите на Христос са потъпкани с презрение
Във влажната, благоуханна земя

Прегръщаме се като двама любовници пред смъртта
Паметник на залавянето на дъха
Както ограничението капе от вените на врата ми
Да покапе рози по мраморните ми гърди
Копнея за вятъра и вихрушката на листата
И парфюма от плът по смъртоносния бриз
Да науча от мрака и гласовете помежду

Такава е волята ми…

Гората шепне мойто име… отново и отново



Когато луната е пълна
Ще се съберем, за да боготворим
Могъщият дух на твоята Кралица,
Моята майка - великата Диана.
Онази, която поиска да научи всяка магия,
Но още не е опознала най-дълбоките й тайни,
Тогава майка ми ще
Я научи наистина
На всичко все още непознато

Вървя по пътеката
Към земята на Тъмните Безсмъртни
Където гладните ще отнесат душата ми
Докато дивият лов препуска под клоните

Ела при мен, моя бледа Заклинателке,
Под горската луна се целуваме

Артемида, бъди до мен
В ръцете на древния дъб
Където дневната светлина е обесена на лунна примка
И рогатият, скрит, е призован отново

Законът на Злото
Съживи еволюцията
Под тази магическа вечност
Стоя запленен
...в шепнещата гора