И аз бях винаги в депресия в неделните вечери :D освен това на всеки 15-ти септември бях болен в буквалния смисъл :D със съучениците наистина сега не се познаваме като се видим, само евентуално едно "здравей" с половин уста.
Това с прибирането наистина се случва често. Баща ми като ме види да влизам, пита "прибра ли се", или като се къпя - "къпеш ли се", също и като стана сутрин "наспа ли се" :D
Въпросът е, че колкото повече "лайкове" и последователи имаш във фейса, толкова по-як си и в реалността. Ако си задръстен и смотан с 20 приятели и 1-2 лайка, няма как като излезеш, да припадат по теб. А ако си с хиляди, просто имаш много алтернативи.
Това за концертите и аз не го разбирам, при положение, че екипът си има професионална техника, с която снима :D а относно "приятелите", които не са си продумали 20 минути - смятай колко са си интересни. И аз съм зависим от технологиите, но като се събера с приятели, не можем да млъкнем :D
Всичко пак е силно преувеличено. Аз през целия си живот съм ползвал градски транспорт и никога не съм ставал свидетел на нещо подобно. Единствено ако е прекалено претъпкано, хората се натискат едни в други, но пак гледат да спазват дистанция. Скандалите са предизвикани от кондукторите (предимно), и то за някви дребни неща - ако им се даде левче на много дребно и т.н ... това за Пловдив. А в София никога на билетните каси не е имало повече от 2-ма човека ;)
