VBOX7

/> Избистри се душата ми,
Изтласка
мътното и гнилото.
И бликат пак водите ласкави
С предишна сила.
Не се прощава.
Но се надживява.
Ако на тоя свят
Са вземали от тебе –
Значи си богат.
А взелият е беден.



Ще бъда с каменни очи, а в тях и капка нежност не ще личи.
Ще ходя с вдигната глава сякаш съм сама аз на света. Ще залъгвам всеки с
любов, както правиш ти, и ще създавам единствено искусни лъжи. Ще
бъда нежна чак до болка или дяволска жена, ще гледам в чуждите очи, а
всъщност ще виждам твоите лъжи. Ще изтрия всичко, което бях.

Към себе си

Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най-тъжен, най-злочест,
от парещите въглени на мъката
...си направи сам стълба и излез

Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища прерязани
нов път си направи и пак тръгни.

Светът когато мръкне пред очите ти
и притъмнява в тези две очи
сам слънце си създай и от лъчите му
с последния до него се качи.

Трънлив и сляп е на живота ребусът,
на кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко, не загубвай себе си -
единствено така ще го решиш!

Дамян Дамянов

НЕ ТРЯБВА ДА ТЕ ТЪРСЯ

Дамян Дамянов

Не трябва да те търся. Няма!
......Не бива да те виждам. Няма!
Не можеш да ме любиш. Няма!
Завинаги от теб ще си отида.
Ще се превърна в сянка - невидимка.
И цял в мълчание ще се зазидам!
Но само, само да не те обичам -
това не мога да ти обещая!...
И страшното тогава ще настъпи:
останала съвсем, съвсем без мене,
без мойте тромави и тежки стъпки,
без моя поглед, без гласа ми дрезгав,
без моята любов, така безкрайна,
ти цялата във студ ще се загърнеш,
от себе си сама ще се уплашиш.
И пак във всичко ще ме преоткриваш:
ръцете ми - в прегръщащия вятър,
очите ми - в звездите дето падат,
гласа ми дрезгав - в тишината мъртва,
а любовта ми - в цялото пространство.
Когато се уплашиш, ме извикай!
Където да съм, твоя глас ще чуя,
защото все ще слушам тишината...
Ако е късно, о, ако е късно,
отдън земята жив аз ще изляза,
ще тръгна с ветровете, със звездите,
със тишината, с цялата вселена,
със всичко, от което съм направен.
Ако не аз, то моята мечта.

Писмо до татко

Татко пиша ти писмо
Мисля, че е на време
Искам само с две три думи
аз да ти кажа куп неща

Татко помниш ли деня,
в който аз си тръгнах
Жива и здрава съм тате,
но нещо ме мъчи тук сега

Усещам още ръката
галила ме дълго ден и нощ
и сърцето, което реши
кой добър е, кой е лош
Ти не плачи аз те моля
стига ми, че плача аз сама
помня ти си ми казвал, че мъж,
мъж не плаче пред жена

Татко вече съм жена
друг мъж ме прегръща,
но твоя дъщеря съм и при
тебе днес аз се връщам пак
Татко чакай ме навън,
от където тръгнах
твоите очи ме викат,
светят ми в пътя към дома

Усещам още ръката,
галила ме дълго ден и нощ
и сърцето, което реши
кой добър е, кой е лош
Ти не плачи аз те моля
стига ми, че плача аз сама
помня ти си ми казвал, че мъж,
мъж не плаче пред жена

И пред бог и свят аз
целувам ръката ти,
може би закъснях
но прости, прости

Усещам още ръката,
галила ме дълго ден и нощ
и сърцето, което реши
кой добър, е кой е лош
Ти не плачи аз те моля
стига ми, че плача аз сама
помня ти си ми казвал, че мъж,
мъж не плаче пред жена,
помня ти си ми казвал, че мъж,
мъж не плаче пред жена