VBOX7

да те пусна след това да си вървиш. Не ми трябваш... ...за да ме разплачеш. Сълзи много хора могат да ми направят. Не ми трябваш... ...за да те чакам ден, два или повече. Аз чакам единствено себе си, и то само в определени моменти. Не ми трябваш... В човешката природа не приемам думата "трябване". Нито "нужен си ми". То е просто обичане или липса. Липсваш ми... ...за да ме обичаш, защото аз вярвам в любовта. Липсваш ми... ...за да те обичам, защото мога да направя света ти красив. Липсваш ми... ...за да превърнем тези баналности в най-нежните моменти. Липсваш ми... ...защото навън е студено и няма кой да ме прегърне. Липсваш ми... ...за да ти се усмихна. Липсваш ми... Не носиш име, нито образ. Не си до мен, но не си и далеч. В сърцето ми си. В мечтите на най-срамежливото, малко човече от хилядите малки хора, които се крият вътре в гърдите ми и чукат оттам, за да не спирам да дишам. И ако дойдеш при мен най-накрая, няма да трябва те да продължават със сетни сили да работят, за да живея аз. Ти ще ги спасиш, ще спасиш и мен. И на никого от тях вече няма да са нужни обясненията ми за любовта... и затова защо е нужно да бият със своите малки ръчички по сърцето ми. И ще те обичам......."