,и спомена за теб кара сърцето ми да трепти,как да те забравя когато не искам,защото без твойта любов ще умра. Тази липса ми крещи как свършва живота,защото ти няма да се върнеш.
защото ти няма да се върнеш. И вече виждаш ,че тази раздяла не води до нищо, защото времето не изтрива сянката на самотата, и вече виждаш как дрипав и без да намеря покой, бих дал всичко...
тази липса студена-от тишината,която скъсява часовете без жал, тази липса безкрайна в нощите и дните няма финал. Беше толкова лесно да мисля , че раздялата ще премахне бодлите забити в твойта и мойта душа, тази липса крещи как свършва живота,защото т
лъжа е отново, че ще забравя твоето отсъствие. Тази липса огромна,така силна,така дълбока,която разкъсва на парчета ума ми, тази липса свободна от съмнения и сенки,ме приковава в твойта любов, тази липса,която боли от дъното на душата,изгаря отвътре
Събудих се в студената пропаст на твоето отсъствие,моля се да върна изгубените мигове,помня всяка наша сълза,а сега душата ми е пресушена. Вървя по пътеката която сами начертахме, в сърцето ми крещи тишина, бягам от белезите на една дълбока любов,