zorityy
Очите ми ме молеха да спра да гледам. Очите ми твърдяха, че съм луд, за да ги карам да се взират и да те търсят там, където отдавна не си и няма да те има.
Очите ми ми казва, че са те виждали и друг път, че те познават много преди мен и знаят как
Очите ми ми казва, че са те виждали и друг път, че те познават много преди мен и знаят как
бързо се променяш, изчезваш... но няма смисъл, няма смисъл на сила да ги карам да търсят в теб това, което нямаш. Но не ги послушах и ги държах отворени.
Когато ги затворих беше късно, защото бях те пуснал вътре в себе си и всичките ми думи и желания бяха приели формата на твоите движения.
Сега, когато те изтръгвам от сърцето си, си мисля не е ли смешно, смешно това, че докато гледах с отворени очи не забелязвах хищо и трябваше да ги затворя за да видя...
Когато ги затворих беше късно, защото бях те пуснал вътре в себе си и всичките ми думи и желания бяха приели формата на твоите движения.
Сега, когато те изтръгвам от сърцето си, си мисля не е ли смешно, смешно това, че докато гледах с отворени очи не забелязвах хищо и трябваше да ги затворя за да видя...
Следвай
0
