Най-дългата година в историята, 46 г. пр.н.е., имала 445 дни и била наречена „Годината на объркването“ 🤯. Римският календар през I век пр.н.е. бил хаотичен – с 10 месеца и общо 304 дни, пропускайки 61 дни от зимата ❄️. За да го оправи, цар Нума Помпилий добавил януари и февруари, удължавайки годината до 355 дни 📅.
Въпреки това, сезоните пак не съвпадали 🌱. Жреците добавили допълнителен месец, Мерцедоний, но объркването само нараснало 🤦. Когато Юлий Цезар поел властта, той реформирал календара според орбитата на Земята около Слънцето ☀️. Добавил два нови месеца – един с 33 дни и друг с 34, създавайки година с 15 месеца. Грешки в римската математика 🧮, включително двойно броене на години, влошили положението. Накрая, през 1582 г., с помощта на папа Григорий, бил въведен календарът, който използваме днес 🙌. Вие знаехте ли за това?
Източник: unilad
Източник снимки: : istock
