В последните дни различни медии разпространиха новината, че севернокорейският лидер Ким Чен-ун е претърпял операция на сърцето по-рано този месец и се възстановява в частната си вила.
Това съобщи южнокорейска медия, която в впоследствие бе цитирана от телевизия и официален служител в САЩ. Те обявиха, че севернокорейският лидер е в "смъртна опасност" след процедурата.
На този етап няма официално потвърждение на тази новина, а и вероятно няма да разберем със сигурност какво се е случило с Ким Чен-ун.
Ние решихме да ви разходим виртуално до комунистическата страна, за да надникнем заедно в държавата, до която не всеки има достъп.
Снимките достигат до нас благодарение на фотографа Карл Де Кейзер, който е прекарал там 60 дни с една основна идея – да покаже какъв е животът там.
"Пхенян е като град-образец в Северна Корея. Един вид трябва да бъдеш поканен, за да живееш или работиш там. Само примерни граждани могат да останат там", разказва Карл пред БиБиСи (BBC).
Кайзер кайзва, че е бил първият, който посетил всички позволени от правителството места за чужденци.
"Лошата страна на всичко бе, че трябваше да представям всичко на властите в Пхенян, те да одобряват", споделя той.
Ето какво още разказва Карл:
"Трябва да ходиш само в хотели, които са за чужденци. Разбира се, не можеш да напускаш хотела по всяко време, отвън има войници. Винаги има някой, който те следва".
Карл проверявал всичките хотелски стаи, в които отсядал, дали няма поставени в тях микрофони, скрити камери.
"Опитах се да развъртя крушките и да видя какво се случва зад огледалото ми в банята, но никога не открих нищо", спомня си още Карл.
Първото нещо, което туристите винаги посещават в Северна Корея е The Grand Monument - хълм, на който се намират 229 фигури, които служат за възпоменание на корейския народ и неговите лидери.
Карл казва, че трябва да купиш цветя. След това трябва да отидеш до статуите на двамата лидери, да се поклониш и да оставиш букета пред тях. В знак на почит и преклонение към тях и делото им за страната.
Едно от правилата било:
Когато снимаш някоя от статуите на лидерите, дори и портрет или картина, трябва да покажеш всичко - главата, ръцете и краката.
По времето, когато Карл прави снимките, исполинските статуи били скрити леко в мъгла. Водачът на Карл не бил сигурен дали е добре да снима статуите в мъглата, но в крайна сметка той то е направил.
Карл не крие, че му е харесало да прави снимки, докато са му били налагани тези ограничения.
Той казва, че така един човек трябва да приложи повече креативност, да поработи усърдно, за да се получи нещо уникално.
