Големият победител в „Игри на волята“ Алекса Ерски даде първото си интервю след триумфа на финала на състезанието. Седемкратният шампион на Сърбия по борба сподели как е попаднал в предаването, кои са били най-важните уроци, които е научил във формата, най-големите трудности, с които се е наложило да се справи и какви са плановете му за бъдещето.
„Искам да кажа едно голямо „Благодаря!“ и на Филип, и на Георги. Без тях финалът нямаше да е така зрелищен. Изпитвам голямо уважение към Филип. Аз съм борец и когато виждам човек, който е по-добре физически подготвен от мен, съм респектиран. Бях щастлив от победата, но когато ги видях как седят тъжни от загубата, сърце не ми даде да се радвам. Всички бяха много добри“, сподели Алекса.
Виж още: Голямото сбогуване: Епичен купон за звездите от "Игри на волята", Джаферович ги събра в Резиденцията
„След като излязох от „Игри на волята: България“, изненадах Елица в хотела, в който беше отседнала. Тя изобщо не ме очакваше“, разказва още големият победител.
Кога дойде самочувствието и самоувереността, че можеш да спечелиш най-екстремното риалити?
„То дойде, докато бях в Обиталището. Смятам, че Резервите бяха най-силните и добре подготвени хора. Трима от нас стигнаха до финала. Яд ме е, че много от Резервите нямаха шанс да влязат в играта. Всички те ми помогнаха много, за да развия стратегията си в социалната игра. Няма да забравя нито един от тях. Бяхме много задружни, защото там споделяхме лошите условия. Сплотихме се. Лично на мен студът и гладът не ми правят никакво впечатление. Мога да се справя с всичко това. Но някак най-добре се разбирах с хората от племето на Резервите. Това беше моето племе от самото начало. Нямахме знаме, нито капитан. Но винаги съм го казвал: „Аз съм там, където трябва да бъда!“ Защото и аз, както и всички останали, влязох заради битките на Арената. Да се изкефя, да се състезавам. Но още в началото разбрах, че това не е спортно състезание. Важна е и социалната игра, и коалициите. Още докато бях в племето на Резервите, разбрах, че ако не успея да вляза в играта или нямам имунитет, аз съм навън. В началото бях малко ядосан, но след това разбрах, че трябва да се ядосвам само на себе си. Защото съм наивен и глупав, за да не знам за какво става въпрос. Никой не иска да се изправи срещу най-силния противник в самото начало и да не получи шанс да влезе в играта. Тогава започнах да мисля каква стратегия да изградя. В този момент Елина ми помогна най-много. Каза ми: „Алекса, не бързай да влизаш. Силен си, но премисли!“. Оттам тръгна всичко. Притеснявах се да вляза в отбора на Елица, за да не се обърнат всички срещу нас. Отделно не исках да се изправям срещу нея в евентуална елиминационна битка. Но бих се изправил срещу нея в капитанска битка“, разкрива Алекса.
Виж още: Вместо "честито": Хейтъри блокираха Алекса онлайн! Как понесоха загубата Фифо и Георги
Защо се записа в „Игри на волята“?
„Всичко започна така: Елица гледа всеки сезон на предаването. В самото начало аз не говорех много добре български, но хвърлях по едно око на телевизора. Видях Арената на „Игри на волята“ и ми стана интересно. Постепенно започнах да гледам повече от нея. Когато сезонът приключи, а Андрей стана победител, с Елица отидохме на тренировка. По едно време, докато си цъкаше на телефона, започна да ми задава различни въпроси. След по-малко от месец ми се обадиха от предаването. Случи се така, че точно докато течаха кастингите, ние бяхме планирали да прекараме Коледа във Варна. София ни беше по път и се явихме. Тя не искаше да участва, но влезе заради мен. Аз исках да играя, защото бях в труден период. Колебаех се дали да се откажа от борбата“, споделя той.
За подготовката си за Арената
„Не съм се подготвял физически за игрите. Което беше много лошо, защото се случваше да оставам без въздух. С плуването също не съм съвсем добре. Не съм редил и пъзели. Но не срещнах трудности с тях. Просто, когато ги редиш, трябва да помислиш. Благодарение на Обиталището и племето на Резервите, научих български още по-добре“.
За най-големите трудности в „Игри на волята“
„Най-трудно ми беше, когато се разделих с Елица. Прекарахме само една вечер заедно. Тя беше изтощена и болна след трудната териториална битка. А на следващият ден й предстоеше капитанска битка. Не съм вярвал, че точно това може да се случи. Аз да вляза, а тя да отпадне“, спомня си големият победител.
„Невъзможно е да се харесаш на всички в такъв тип предаване. Мисля, че не може да си паснеш с всекиго. Това, което показах в „Игри на волята“, обаче съм аз. Виждам недостатъците си – много викам, много псувам… Елица ме е критикувала най-вече заради битките, защото не мисля и повтарям едни и същи грешки“, признава той.
Какво е изпитал, докато гледа финала на предаването и какво му предстои?
„Гледахме финала в бара на Жени Джаферович. Тя не беше там, защото е болна. Но съпругът й беше там, както и голяма част от близките за мен участници от „Игри на волята“. Моят треньор също беше там и се разплака от щастие. Моето семейство в Белград също се бяха събрали да гледат“.
„Предстои ни с Елица да се преместим тук, в София. Иска ми се да продължа с борбата в България. Треньорът ми е тук и имам много добри спаринг партньори. Вече две години живеем в колата на Елица, постоянно сме в движение. Но вярвам, че 100-те хиляди ще ни помогнат. Моята мечта беше ние двамата да си намерим наше място“, категоричен е големият победител.
Изображение: NOVA TV
