По традиция всяка година на 1 март отбелязваме обичая "Баба Марта", който е един от най-тачените български обичаи с хилядолетна традиция – най-вероятно езически.
Всеки знае, че днес се подаряват на мартенички на близките и пирятелите, като тя символизира специален амулет. Мартениците се изработват само за 1 март, когато според българския народ започва новата стопанска година. Хората, дърветата и животните се закичват за здраве и успех с мартеници, направени от пресукан бял и червен конец. Те се носят или до 9 март – църковния празник на Свети 40 мъченици, или до 25 март – Благовещение. Вярва се също, че мартеницата може да се свали и при първото виждане на щъркел, на лястовица, кукувица или на цъфнало дърво - все предвестници на новия сезон.
Мартениците са направени задължително от два пресукани конеца – червен и бял. В някои райони на страната конците са само червени, в други – многоцветни, но с преобладаващо червено. Този цвят според народното поверие има силата на слънцето и дава жизненост на всяко същество, разказват от Vesti.bg.
Виж още: На това се казва изненада! Джино подари на любимата си луксозен автомобил за хиляди
Белият цвят символизира чистотата, невинността и радостта. В българските традиции бялото е и знак за красота, а червеното е цвят на жизненост, на здраве и любов, на победата, на живота и храбростта, на светлината на изгряващото и залязващото слънце.
Легендите разказват, че първата мартеница била направена от Ахинора, жената на хан Аспарух, през втората половина на седми век, когато Аспарух преминал Дунава и открил за българите земите около Балкана. Ахинора дълго чакала своя любим и накрая завързала на крачето на лястовичка пресукан бял и червен конец и пуснала птичката да предаде посланието ѝ за здраве и любов.
Виж още: Как се прощава изневярата? Историята на Тяна и Иво от "Един за друг"
Този стародавен, най-вероятно езически обичай, се смята за уникална българска традиция, макар че в леко променен вид присъства и в Румъния. Там мартеницата се нарича "марцишор" и се носи само от жени, а в Северна Гърция я носят само децата като гривна, направена от усукан бял и червен конец. Обичаят се пази и в близките страни, където са се преселвали българите през вековете – отбелязва се и в южните части на Молдова, където живеят етнически българи.
Интересни са и обичаите у нас, свързани с мартениците.
В Разградско сутринта при изгрев слънце всяка домакиня мята червен плат на едно от плодните дървета в градината, „за да разсмее Баба Марта”. В Троянско на 1 март преди изгрев слънце стопанките на всеки дом връзват червена вълна по ключалките на вратите, на овошките, по рогата на добитъка. В Хасковско бабата, която рано преди съмване връзва мартеници на децата от семейството, се облича изцяло в червени горни дрехи. Оттук идва и народната представа, че Баба Марта спохожда хората и посевите, облечена в червен сукман, забрадена с червена забрадка, обута в червени чорапи.
Виж още: Това Крисия ли е? Тийн певицата показа завидни форми
Изображение: iStock Photos
