„Знам какво е чувството да се провалиш Знам какво е чувството да страдаш Знам какво е чувството да се бориш Знам какво е чувството да мислиш, че си грешка, че си провал“, казва д-р Пламен Русев, изпълнителен председател на борда на Webit Foundation и предприемач.
Д-р Пламен Русев е изключително интригуващ човек. Инвестира в технологични компании в областите здравеопазване, финанси, блокчейн, електронни спортове и др. Той е член на борда и участва в управлението на редица компании и социални проекти в цял свят.
Стотици медии, едни от най-престижните сред които са световните лидери The Economist, Monocle, Forbes, El Mundo, Business Insider, Xinhua, CNBC-e и много други публикуват статии и интервюта с д-р Пламен Русев. Международни организации като Световния Икономически Форум споделят негови идеи на тема технологии, иновации и икономика.
В България различни организации на индустрията удостояват Пламен Русев с редица награди, в това число за “Цялостен принос в развитието на дигиталната икономика на България”, “най-добра умна инвестиция”, най-продаван автор на българска бизнес литература, почетни отличия и специални награди от Български Икономически Форум, БГ сайт, Българската Уеб Асоциация, фестивала Медиа Микс и много други.
А сега NOVA и Webit обединяват усилия в най-мащабното събитие за личностно и професионално развитие - Future Forum. Tази есен водещата медийна компания NOVA и създателите на глобалната екосистема от иноватори, инвеститори и бизнес лидери Webit ще представят за първи път в София национален кариерен форум на световно ниво, с включено изложение за подбор на кадри. Това ще се случи на 23 и 24 октомври в Националния дворец на културата.
Повече за мащабния кариерен форум, програмата и изложението можете да откриете на Future Forum.bg!
Споделяме с вас негова лична изповед за това как е спечелил, но и изгубил първия си милион, защото историята е впечатляваща сама по себе си. И има своите поуки, а съветите струват повече от милион – безценни са.
Без редакторска намеса, ето личната му история:
Успехът е състояние на ума, успехът е дисциплина, успехът е действие - работа. Не получавате това, което заслужавате, а това, за което работите. Ако работите като предприемач - от вас ще зависи размерът му, но и ще плащате за всяка грешка по пътя. Трябва ли да ви е страх от грешки?
Нека ви кажа нещо – най-успешните хора, за които сте чували, са и хората с най-много неуспехи, но те работят толкова много, правят толкова много неща в живота си и са толкова добри в маркетинга на самите себе си, че рядко чувате за техните провали и грешки, а само за големите им успехи. Но за да станете успешни, трябва да не се страхувате да грешите и дори да се проваляте в нещо.
Преди да ви разкажа как аз загубих първия си милион, ще ви разкажа как го спечелих.
Как научих за КОНКУРЕНЦИЯТА, ПАРТНЬОРСТВАТА И ЧЕ ВИНАГИ ИМА ДРУГ НАЧИН.
Започнах работа на 7 години, когато продавах копър, който берях от полетата около блока ни и правех вързоп, за да му придам търговски вид. Да си дете, което крещи на пазара - “купете най-пресния копър на най-добра цена” ти дава несправедливо пазарно предимство пред възрастните жени, продаващи същия продукт. Детското излъчване кара хората да се чувстват добре да купуват именно от децата. Това разбира се не се хареса на останалите продавачи на пазара. Така бързо разбрах какво е конкуренцията. Възрастните жени, които също продаваха копър, извикаха инспектор да провери дали имам право да продавам на пазара. Тогава научих, че винаги има друг начин и винаги друга опция. Инспекторът ме хареса и въпреки че ми забрани да продавам сам ми каза, че ако намеря възрастен човек да се присъединя към неговата сергия, мога да продължа това, което правя. Това е моментът, в който научих урока за партньорствата. Намерих една дама, която продаваше краставици и чесън сред останалите си продукти на щанда, но нямаше копър. Тя беше идеалното решение за моя продукт и за перфектен таратор.
Вече не продавахме просто съставки - имахме всички зеленчуци за продукта - таратор. Това увеличи общите ни продажби и финансовият резултат беше още по-добър. Това ме научи, че успешните партньорства са прекия път към успеха.
През детските си години съм работил какво ли не - продавах сладкиши на плажа, бях барман в бар, но любима ми остана работата ми като уличен музикант. На възраст 14-15 години свирех на китара и пеех и за един ден печелех повече пари, отколкото баща ми получаваше като заплата за цял месец. И тогава през 1992 г. се случи нещо изключително, което промени живота ми завинаги.
Бях сравнително добър ученик в 9 клас на Варненската математическа гимназия. В навечерието на Коледа чух по радиото, че започва да се излъчва нова частна станция - VOA Europe. Реших, че това е моят шанс да направя огромна промяна в живота си. На следващия ден намерих адреса им и успях да вляза директно в офиса на шефа. Бях доста самоуверен и му казах, че искам да водя радио предаване, но мога да започна с четене на новините. Той ме хареса, но трябваше да се срещне с програмния директор, за да ме одобри. Това беше моментът на истината. Програмният директор - изключителна дама с много опит само ме чу и каза “няма начин момче на тази възраст с болезнен варненски акцент да застане пред микрофона на нашето радио”. Така че трябваше да намеря друг начин. Върнах се в офиса на шефа и го попитах за други възможности да започна в радиото. „Рекламен агент“, каза той. И така станах рекламен агент, но с цел един ден да имам собствено предаване. И денят дойде само след 4 месеца. Отидох при шефа и му казах, че имам мои клиенти, които искат да водя радио предаване и те ще го финансират.
Междувременно работих усилено върху ужасния си варненски акцент и почти се отървах от него, за да може програмният директор да ме приеме. Така предложих и пари, и съдържание на нова радиостанция и това беше твърде добра сделка, за да бъде отказана от шефа. За няколко месеца създадох 3 мои радио предавания, те бяха едни от най-слушаните в ефира, появи се фен клуб, направих и първото си събитие с билети, а с радиото имах сделка - те не ми плащаха заплата, но 40% от всички приходи, които носех, оставаха за мен. С времето станах най-големия рекламодател на радиото. Правех толкова много пари, че въпреки, че ги харчех точно с акъла на един 17 годишен младеж - пак оставаха не малко. През 1995 г. дойде ново ръководство и предложиха да ми плащат заплата, но да нямам % от собствените си продажни. Напуснах. Две години по-късно убедих един успешен мой приятел да се присъедини към мен и да станем телевизионни продуценти. Не съм сигурен колко от вас са чували за Columbia tristar и Sony Pictures Entertainment, но по това време те бяха на върха на света като става дума за забавнитв формати. Бяха създатели на най-популярните предавания „Колелото на късмеъа“, „Вземете пет“, „Опасност“ и много други. Затова отидохме в централата им за Централна Европа и поискахме правата да станем техни представители за България и региона на Балканите. Още през 1996 г. подписахме договор с тях в щатски долари и купонът започна.
Ще ви спестя цялата история - тъй като е дълга и болезнена, но ще ви кажа някои факти и резултата. Резултатът беше, че се провалих. Толкова се провалих, че на 20-21 години нямах представа как ще продължа да живея живота си. Защо? През есента на 1996/1997 г. доларът скочи от 50 лв. за 1 долар до над 3600 лв. за 1 долар. Българският лев се обезцени над 700 пъти. представете си - ако с 1 лв можете да купите 700 хляба вчера, днес да можеш да си позволиш само 1. И тъй като нашият договор беше в щатски долари и тъй като цялата икономика на България беше в колапс, аз дължах 700 пъти повече отколкото се бяхме договорили и загубих всичките си пари, а заедно с партньора ми загубихме почти 1 милион и аз трябваше да върна част от тях. Не можех да си представя живота си напред. Наистина нямах 1 стотинка в джоба си. Събирах ги по фонтаните в града, за да си купя нещо за ядене.
Какво научих от този провал?
Години по-късно ТВ формати като “Две капки вода” и други направиха продуцентите си успели хора, а мен години по-рано ме доведоха до бизнес банкрут. Научих, че всичко трябва да се случва с времето си, че трябва да имаш правилните хора на своя страна, че винаги всичко може да се обърка и може да нямаш контрол над това - така че винаги трябва да имаш план Б, план В и дори план Г и Е.
Ще има хора, които ще ви обещаят и няма да изпълнят, ще има хора, които ще работят с вас и други, които ще работят срещу вас, трябва да сте готови и за двете, а не да приписвате или обвинявате някого за вашия успех или провал друг освен себе си. Загубата на пари е резултат от загуба на увереност и промяна на начина ви на мислене.
Докато мислите ви са насочени към успеха, ще успеете!
Така че трябваше да променя начина си на мислене и да намеря друг начин да продължа напред в живота си.
В момента, в който успях да преодолея огромния си неуспех и да възвърна нагласата си към позитивно и успешно мислене, се върнах на правилния път. През 1998 г. създадох дигитална агенция Design.BG и навлязох в ИТ. Няколко години по-късно имах офиси в Лондон, Прага и Цюрих. По-късно продадох някои от бизнесите си и постигнах финансов успех. Съжалявам ли за парите, които загубих, и за провала си през 1997 г.? Въобще не! Страхът от провал и липсата на инициативност е това, за което бих съжалявал. Защото всеки път, когато опитате - може да се провалите, но може и да успеете. Единственият начин да не успеете е, ако никога не опитате.
Днес светът се променя още по-бързо и става все по-сложен за обикновения човек. Нуждата от адаптация е още по-голяма. Хората имат нужда от ръка, която уверено да ги води и напътства.
Future Forum е една такава ръка.
Това е мястото, където всеки мотивиран човек може да придобие знания от световни и български експерти и да открие вълнуващи нови възможности за личностно развитие и кариера, а работодатели от всички индустрии - да се срещнат на място с талантливи професионалисти, готови за промяна. Всичко това ще се случи на 23 и 24 октомври в Националния дворец на културата.
