w.a.s.p. - Trail of Tears

Халка от веригата на вечността,
преминал през безкрайни времена.,
след братята ми по-големи,
скоро ще удари и моята съдба!
Земята в очите да погледна,
казват ми,
че изстрадала е нейната душа –
и, да чуя как стене тъжно,
зовяща помощта висша
на всички светила –
как човеците,
с меч разсичат тялото й.,
как сълзите й бисерни
превръщат в тиня,
помийни ями, и блата...
Как храмове на алчността
все изграждат,
и пътища до тях строят -
как с кръв, кал, кости и сълзи,
съдбите си нареждат..
Тронове от черепи човешки
извисяват се, възсядат се – неспир,
как, червеи опашати,
правят се на богове –
лешояди да ги наричам,
пак не им приляга –
кърлежи е по-добре –
това е тяхното лице!
Хората, както и дните, -
просто смъртни,
нижат се един след друг –
по съдба не са различни –
един е слънчев, - друг е мразовит..
Като дим от огън се изнизват,
погълвани от вечността,
и само пепелта остава..
Затова от мене радост не очаквайте,
различна е нашата съдба,
не, - не мога никого да мразя,
аз не съм част от пепелта!