Орлин Горанов - Просто песен (1983)

Просто песен

Стопли ръцете ми сега, сега когато вън вали.
Затрупва пътища снега, потоци и ели.
Затрупва нашите души,
делата ни затрупва той без страст.
И любовта във нас руши, руши, руши самите нас.
Едничка дума от сърце ще стигне в този мрак
Да стопли двете ми ръце под падащия сняг.
Тъй малко е потребно, знай, за живия човек.
Една целувка, да мечтай, сънят му да е лек.
Просто песен е нужна сега,
за да стопли със обич сърцата.
За да има вълшебна дъга на земята.
Ако минем под тая дъга,
Ще ни срещне със обич зората.
Най-щастливи ще бъдем сега на земята.
Стопли ръцете ми, стопли, душата ми стопли сега.
Когато в тъмното вали, вали навън безспир снега.
Да бъде утрешния ден, да бъде с пътища богат.
Бъди, бъди благословен,
от миг роден, мой хубав свят.