
Следвай
17
Виктор Цой - Спокойная Ночь 1080p (created in Hd by Veso™)
104
19.07.2015
Преди няколко дни гледах прекрасния филм на Юрий Биков - "Дурак"-разтърсваща драма за "глупака" Дима Никитин, който жертва живота си, за да спаси разпадащ се блок, в който живеят над 800 наркомани и стари изоставени хора, за който на никого не му пука. Направи ми впечатление основната музикална тема във филма-песента на Виктор Цой и група "Кино" - "Спокойная Ночь". Песен, създадена преди повече от три десетилетия, но вълнуваща, актуална и задаваща въпроси и днес. Това беше и повода да Ви припомня кой бе Виктор Цой. И така-малко инфо, невключено в официалната Уйкипедия:
Виктор Робертович Цой е роден на 21 юни 1962г в Ленинград. Син на кореец. Аутсайдер. Изключително затворен като дете. Поощряван от майка си да прави това, което му харесва, когато родителите му веднъж заминават на почивка, решава да гладува, но с оставените за храна пари си купува китара. Без музикално образование, той по цял ден "свири", налучквайки акорди по слух. Когато родителите му се завръщат, ги посреща с ръце, изранени от струните... Когато в зората на "Перестройката" властта решава "да изпусне парата", разрешавайки откриването на рок-клуб в Ленинград, Витя Цой буквално живее в него, което води до изключването му от училище. Свири за кратко в групата "Палата №6", което е донякъде пророчество-няколко годинни по-късно, за да отърве казармата, инсценира самоубийство, и е хоспитализиран в психиатрията, в палата №6... Тъпкан там с всякакви психотропни хапчета, излиза променен, с отнесен поглед и забавени реакции, и е отписан от мнозина. От апатаията го спасява приятелката му Мариана. Сама талантлива художничка, тя жертва кариерата си, за да го подкрепя. Сключват брак и заживяват в безхаберна мизерия, пътуват на стоп до Крим и преливат от щастие, а групата му „Кино” възкръсва в нов състав, за да се превърне в социален феномен на 80-те. Беден като църковна мишка, Цой вечер свири по клубове, а през деня работи като огняр в котелното "Камчатка" на ул. Блохин. Легалните и нелегалните му записи се множат и преиздават в чужбина. Звезда от световна величина, Витя Цой в родината си е обикновен огняр и горд собственик на Москвич 2141. Същият, с който се разбива на крайморското шосе в Латвия на 15-ти август 1990г...
Феновете отказват да приемат смъртта му. Тук-там шушукат, че го били видели-я в Щатите, я в Крим... Телефонът на майка му често звънял, а сетне някой казвал „мамо” и затварял... Певецът Игор Талков счита Цой за "проводник на Белите сили, който за миг се е разсеял, което довело до пролука в енергийното му поле, и силите на Злото са разбили защитата му". Самия Талков ще загине зад кулисите на един концерт от ръката на някакъв убиец. "Дяволиадата" от 90-те ще отнесе мнозина млади ангели. Цой е първият от тях.
Относно клипа: Видеото е създадено (избор на сцените, монтаж и оформление) от мен за всички фенове на Виктор Цой и група "Кино". За изработката съм използвал части от филма "Дурак", както и архивни кадри от изпълнението на "Спокойная Ночь" на един от последните концерти на Виктор Цой-на 2 февруари 1989 в Двореца на спорта "50-летия Октября" в Алма Ата. За музикален съпровод съм използвал нов качествен стерео запис, извлечен, мастериран и синхронизиран към картината от мен от оригиналния диск на Volya-Production (France) - "Виктор Цой & КИНО - Последний герой (ОП 770119)" от 1988г.
Желая Ви приятно гледане!
Виктор Робертович Цой е роден на 21 юни 1962г в Ленинград. Син на кореец. Аутсайдер. Изключително затворен като дете. Поощряван от майка си да прави това, което му харесва, когато родителите му веднъж заминават на почивка, решава да гладува, но с оставените за храна пари си купува китара. Без музикално образование, той по цял ден "свири", налучквайки акорди по слух. Когато родителите му се завръщат, ги посреща с ръце, изранени от струните... Когато в зората на "Перестройката" властта решава "да изпусне парата", разрешавайки откриването на рок-клуб в Ленинград, Витя Цой буквално живее в него, което води до изключването му от училище. Свири за кратко в групата "Палата №6", което е донякъде пророчество-няколко годинни по-късно, за да отърве казармата, инсценира самоубийство, и е хоспитализиран в психиатрията, в палата №6... Тъпкан там с всякакви психотропни хапчета, излиза променен, с отнесен поглед и забавени реакции, и е отписан от мнозина. От апатаията го спасява приятелката му Мариана. Сама талантлива художничка, тя жертва кариерата си, за да го подкрепя. Сключват брак и заживяват в безхаберна мизерия, пътуват на стоп до Крим и преливат от щастие, а групата му „Кино” възкръсва в нов състав, за да се превърне в социален феномен на 80-те. Беден като църковна мишка, Цой вечер свири по клубове, а през деня работи като огняр в котелното "Камчатка" на ул. Блохин. Легалните и нелегалните му записи се множат и преиздават в чужбина. Звезда от световна величина, Витя Цой в родината си е обикновен огняр и горд собственик на Москвич 2141. Същият, с който се разбива на крайморското шосе в Латвия на 15-ти август 1990г...
Феновете отказват да приемат смъртта му. Тук-там шушукат, че го били видели-я в Щатите, я в Крим... Телефонът на майка му често звънял, а сетне някой казвал „мамо” и затварял... Певецът Игор Талков счита Цой за "проводник на Белите сили, който за миг се е разсеял, което довело до пролука в енергийното му поле, и силите на Злото са разбили защитата му". Самия Талков ще загине зад кулисите на един концерт от ръката на някакъв убиец. "Дяволиадата" от 90-те ще отнесе мнозина млади ангели. Цой е първият от тях.
Относно клипа: Видеото е създадено (избор на сцените, монтаж и оформление) от мен за всички фенове на Виктор Цой и група "Кино". За изработката съм използвал части от филма "Дурак", както и архивни кадри от изпълнението на "Спокойная Ночь" на един от последните концерти на Виктор Цой-на 2 февруари 1989 в Двореца на спорта "50-летия Октября" в Алма Ата. За музикален съпровод съм използвал нов качествен стерео запис, извлечен, мастериран и синхронизиран към картината от мен от оригиналния диск на Volya-Production (France) - "Виктор Цой & КИНО - Последний герой (ОП 770119)" от 1988г.
Желая Ви приятно гледане!
Виж повече
Виж по-малко