монолог...

Веднъж видях плачещо момче, което молеше едно момиче, за прошка с желанието да опитат отново. Веднага се разбрираше, че само едно силно обичащо сърце, може да моли на колене, със сълзи на очите - да не се разделят.
Момичето отвърна: Вече, не можеш да пиеш вода, от счупена чаша! – и тогава разбрах, че момичето беше заключило сърцето си и вместо него, бе оставила да говори наранената й гордост, след онова което момчето е сторило.
Тогава, много натъжен, приближих момичето, сложих ръка на рамото й и казах: Има много начини да утолиш жаждата си – нима ще спреш вече да пиеш вода, само защото чашата се е счупила?

Сидхарта Гаутама - БУДА

..........................................................

...много ми се ще, ако някога се сетиш за мен - да не потрепериш.....като от нещо ужасно преживяно, а да съм ти останал като спомен от нещо....с което те е свързвало : вечната красота на Любовта...