Каварна Рок Фест - Kavarna Rock Fest 2016 - Avantasia

03.06.2016, моментът за кулминацията на единадесетото издание на фестивала – толкова дълго очакваното първо театрално представление на супер трупата от метъл операта AVANTASIA с тринадесетте звездни трубадура: Tobias Sammet, Sascha Paeth (продуцирал последните няколко албумa на AVANTASIA), Oliver Hartmann (екс- AT VANCE, китара), Felix Bohnke (EDGUY, барабани), Ronnie Atkins (PRETTY MAIDS, вокали), Herbie Langhans (SINBREED, вокали), Michael Kiske (който гледахме миналата година тук с UNISONIC), Jørn Lande (Allen–Lande, JORN, вокали), Bob Catley (MAGNUM, вокали), Amanda Somerville (HDK, Kiske/Somerville, вокали), Michael “Miro“ Rodenberg (екс- Luca Turilli, клавири), André Neygenfind (бас) и Eric Martin (MR. BIG, вокали). И така, минути след 22:00ч. пред застиналия поглед на протагониста под прожекторите се наредиха последователно Sascha, Oliver, Andre, Felix, Miro, Amanda и Ronnie, които заедно гръмко посрещнаха своя мастърмайнд – немското музикално чудо Tobias Sammet. Не бе изминала и минута, а събралите се над 3000 свидетели вече пееха ведно “Mystery Of A Blood Red Rose“. След последния й тон, Tobi ни обеща интригуващо пътуване през различните епохи от съществуването на AVANTASIA. Без много да се дърпаме се качихме дружно в мистичната му каляска и първата ни спирка бе с “Invoke The Machine“ от “The Mystery of Time“, изпълнена с помощта на Ronnie Atkins. После Kiske ни потопи в призрачните мъждукащи светлини на “Ghostlights“ и рязко ни хвърли в небесата с едноименната “Avantasia“. Bob Catley пък ни разказа “The Great Mystery“ преди на сцената да излезе един от любимите гласове на българската рок публика – Jorn Lande. Феновете го посрещнаха с възгласи “Jorn, Jorn“, той грабна микрофона и побърза да благодари на Tobi, че е част от този супер проект. За да не остане сам в жеста си, ние мигновено го подкрепихме с викове “Tobi, Tobi“. Тук отново блесна геният на клоуна и ни призова за по-лесно да скандираме направо “Jorbi, Jorbi“. В този миг тръгнаха и първите строфи на “The Scarecrow“. След следващото парче на Jorbi – “Promised Land“, Sammet забеляза български трибагреник в публиката. Извини се за “скромните си познания по топография“ и шеговито подхвърли, че това вероятно е флагът на Италия. После ехидно ни напомни, че това няма как да е той, защото няма начин някой да развява точно това знаме след гръмката загуба на Италия от родната Германия на европейското предната вечер. Трикольора ни така или иначе най-сетне успя да стигне до Tobi, който го завърза за микрофона си и отново блесна с доброто си чувство за хумор и се престори на Steven Tyler от AEROSMITH, запявайки първите думи от “I Don’t Wanna Miss A Thing“. Следващите му думи презентираха според самия него “един от най-добрите гласове в соул рока“ – Eric Martin, с когото изпълниха “Dying For An Angel“. Тогава Tobi ни съобщи неизвестния досега факт, че именно тук в Каварна преди няколко години е успял да убеди Klaus Meine, с чиито вокали е записан оригинала на тази песен, да участва в AVANTASIA. След това, Eric и Ronnie (без Tobias) изпълниха един от най-големите хитове на AVANTASIA – “Twisted Mind“. Дотук нямаше балада и дойде време това да се промени – Miro подхвана “Farewell“ и публиката отново избухна. Вокалите идващи от сцената на моменти вече дори не се чуваха поради три хилядите гласа под нея. Вечерта обаче бе още далеч от кулминацията си. Bob Catley изпълни “The Story Ain’t Over“ и ни обеща, че ще се видим отново. След него на сцената се показа пак Michael Kiske, с чиято помощ се насладихме и на “Reach Out For The Light“. Дойде време и за може би една от най-добрите композиции от последната AVANTASIA – “Drаconian Love“. Tobi ни презентира и най-новия член на кервана си – човек притежаващ изключително богат глас – Herbie Langhans от SINBREED ( впрочем доста си го бива и с гайда в ръце). Последваха дълги и заслужени овации и бе обявен края на шоуто – последното изпълнение щеше да е дванадесет минутното “Let The Storm Descend Upon You“, изпълнено с Jorn Lande и Ronnie Atkins. След края му под светлините настана мълчание. Не след дълго Tobi изкочи и каза, че “шофьора на каляската“ нещо се бави и докато го чакат може и да имат време за още малко музика. Всички сме доволни – и ние не искаме да свършва. А какво е една любима приказка без полагащия й се хубав край? Ето го – запяваме вечнaта “Lost In Space“ и медлито на “Sign Of The Cross“ и “The Seven Angels“. И това беше! Всички на сцената отдадоха дружен почит към заслужилата публика. Междузвездният ни сблъсък с AVANTASIA бе изпратен в небесата, накъдето стотиците запечатани сбъднати мечти полетяха на крилете на изненадващите фойерверки, овековечили поредния ни любим Kavarna Rock Fest. Напускаме стадиона с влажни погледи и твърди обещания за нова среща тук след още триста и шестдесет дни. Пък да става каквото ще!