Лечков за националите: Ако не могат – довиждане, ще дойдат други

на Българския футболен съюз Йордан Лечков призна, че е останал разочарован от твърденията на родните национали, че сгъстената програма е оказала влияние върху представянето им квалификационните мачове срещу Черна гора и Косово. Бившия полузащитник категорично заяви, че не иска да чува оправдания с физическата подготовка, тъй като „футболът е тяхната професия”.

На 22 март България стартира кампанията си в група с 1:1 у дома срещу Черна гора, а три дни по-късно взе същия резултат при гостуването срещу Косово. Лечков сподели всеобщото мнение, че представянето на „трикольорите” в тези срещи е било далеч от очакваното и ще е нужно нещо много повече, ако действително търсим класиране за Евро 2020.

„Мисля, че мачовете ги гледаме всички. Ще се постарая да бъда обективен. Откъм точки, нямаме основания за недоволство, но на мен ми се искаше повече, минимум 4. В игрово отношение доста неща куцат – притежание на топката, повече положения трябва да се създават, а не да разчитаме на късмета. В тези два мача късметът се казваше Николай Михайлов, който спаси много положения”, каза Лечков в специално интервю за „Домът на футбола”.

„В подробности не искам да влизам, това е работа на треньорите, но и аз имам очи в тази ситуация. Имам право на мнение. Трябва да наблегнем в нашите коментари, че на мен ми липсва борбата за всяка педя земя, динамиката в играта. Момчетата имат желание и го показват, но през повечето време гоним топката и противника. Искам ние да създаваме повечето положение. Затова трябва класа, която към момента, няма какво да се срамуваме, ни липсва.”

„Футболът е тяхната професия. Какво значи „сряда-събота тежка работа”? Това повече не искам да го чувам. Човек може сам да се самоусъвършенства. Предварително ги предупреждавам – който е на 31 години, има още една 1-2 години и приключва. Въобще не ги харесвам тези извинения, че не можели. Като не могат – довиждане, ще дойдат други, които могат.”

„В първия мач създадохме 6-7 положения. Значи играеш футбол, можеш, умееш. Това се тренира в клубовете. Зрителят може и да подценява съперниците, но специално в Косово играчите са родени в чужбина и играят там футбол. С удоволствие се връщат в страната си за националния отбор. Ние трябва да работим в тази насока чисто футболно.”

„Самите момчета вдигнаха летвата и показаха, че могат. Може и да не са играли същите, но почеркът трябва да бъде такъв. Останалото е работа на треньора. Ако дадем пример с Барселона, който владее топката повече, противникът тича повече и преследва топката. Не искам ние да бъдем тези, които тичат по топката. За всяка педя земя трябва да има битка, футболът е много мъжка игра. Когато получим топката, много бързо я губим, а трябва да направим всичко възможно да я запазим. Това е самообладание, самочувствие, класа. Това са класните футболисти – играят в клубовете си, вкарват голове, решават мачове.”

„По-голямата част от момчетата играят в България, не всеки мач върви с голямо напрежение. Ако играеш редовно, се натрупва и класа, пък макар и по-бавно. Ние, за голямо съжаление, нямаме нито един футболист в големите първенства.”

„Косово имаше повече положения от нас, и то чисти. Ние нямахме чак толкова. Извадихме късмет, че направихме равен в Прищина. На мен ми се иска много повече от Петър Хубчев, но трябва да бъдем обективни.”

„Пет поредни равенства? Да, има изгледи за притеснения. По-добре сега да го кажем. Сега сигнализираме, че трябва да се променят някои неща. Виждате, че в нашата група Англия мачка, а останалите отбори ще се борят за второто място. Засега ние сме втори въпреки недобрите игри. На мен лично ми се искаха поне 4 точки от двете срещи.”