Синове на Слънцето (субт.)

Клипът е компилация на сцени от различни документални филми: „Инките. Тайните на предшествениците“, „Imperio Inca - Origenes, Sociedad y Cultura“ и „Cusco ombligo del mundo“. Текстът е от списание Космос, брой 3, 1980 г.
Франк Джоузеф в книгата си „Оцелелите от Атлантида - Влиянието на атлантите върху древните цивилизации” развива тезата, че оцелелите след катаклизмите на остров Атлантида принудили много от неговите обитатели да потърсят по-сигурно убежище в други части на света. Там те положили началото на нови общности и основали първите в света владетелски династии! „Приливът на оцелели атланти, носители на висока култура, предизвикал етап на културен подем и дал внезапно начало на хибридни цивилизации, комбиниращи елементи от местните култури с технологията на атлантите. Коренните жители живеят в Южна Америка от древни времена. Вярва се, че са се появили на Земята още при сътворението на света. Поколения по-късно откъм морето дошли съвършено различни хора и се заселили по северните брегове на Перу. Те били изключително мъдри мъже и жени, които изградили най-ранните градове, издигнали първите пирамиди и други монументални структури, владеели приложната математика, лекували болести с лекарства и били в основата на всички културни постижения, с които е известна цивилизацията в Андите. Дълго след като пришълците се заселили там, внезапно се появили други бегълци от природни бедствия, принудили ги да напуснат далечната си родина. Техен водач бил Манко Капак. Пришълците поставили началото на ерата на процъфтяването преди 3500 години когато опитни строители създали Тиахуанако. Според признавания днес за авторитет по отношение историята на инките Блас Валера, Манко Капак и неговата сестра Мама Окло, която му била и жена, напуснали родната си земя, наричана Остров на Слънцето, след като царството потънало в упадък през епохата, наричана Пун-Ур-Руна - „Времето на диваците". Предание на индианското племе аймара разказва, че вълните пришълци включвали само светлокоси хора от бялата раса. Индианците от племето гуарани говорели за инките като за „бели царе". Императорите на инките твърдели, че произлизат от тези белолики носители на културата. Индианците кечуа ги наричали Инка, но испанските конкистадори наричат така всички коренни жители на империята. „Империята на инките" всъщност е название дадено от испанците. Самите инки подбирали най-красивите девойки от управляващата класа, за да служат като „бели девственици" пред олтарите на бога слънце Инти. Навярно е съществувала голяма физическа разлика между аристократите инки и пролетариата от индиански произход. Императорът Тупак Инка Япанкуи обяснил, че "науката не е предназначена за народа, а само за тези с благородна кръв", а Титу Кузи, предпоследният инка във Вилакабамба казал, че неговите предци не принадлежали към „дивите индианци”. Както и в мезоамериканската цивилизация, обществото в Андите се състояла от две изолирани една от друга групи: американските индианци, които съставлявали огромната трудова маса, и малоброен светлокож елит с европейски черти, включващ представителите на жреческата каста и владетелските родове. С упадъка на този елит нараствала ролята на една смесена група с посреднически функции и частични аристократически привилегии, която по времето на испанците вече владеела царския дворец.”
Предишното име на клипа бе „Комунизмът на инките”. Паралелите са очевидни. При инките цялата власт била в ръцете на Великия Инка, а в СССР - страната на изграждащия се комунизъм - „Вся власть Советам”. Частна собственост и в двата случая няма. Земята е обработвана колективно. Виктор Суворов в книгата си „Майката на дявола” пише: „В Съветския съюз повечето хора (селяните) са на практика роби, които не получават пари за труда си. На колхозниците се плаща в натура, като в средните векове. Не им дават най-обикновен паспорт или лична карта. То и защо му е паспорт на роба - от рая не се бяга, а и няма начин. Без паспорти колхозниците, тоест по-голямата част от населението на страната, формално не са граждани на собствената си страна. Кучетата имат паспорти, селяните - не. Кучето можеш да го качиш на самолет, колхозниците никога не летят със самолети. Не ги правят за вас конструкторите, драги другари. Нямате място в самолетите и в хотелите, селяни със селяни. Колхозници и добичета не се допускат.”
Явно и в двата случая управниците са знаели как да държат хората в подчинение. Имали са своите методи на зомбиране - богове, богоизбрани, жертвоприношения, религиозен комунизъм, страх, терор… Имали са и окултни енергетически съоръжения: стъпаловидни пирамиди при инките и мавзолей и огромни здания с подобна форма при Сталин. Те функционирали като приемо-предавателни устройства за въздействие върху масата хора. В тълпа, като обща маса, народът винаги е бил управляван...
Моля, прочетете и коментара.