Краси Чомаков: Още като играч ми казваха, че съм треньор на терена

На 40 години Крисимир Чомаков продължава кариерата си в Италия, но вече и в ролята на играещ треньор. Пловдивчанинът готви и зрелищен бенефис в началото на юни в родния си град. Чомаков сподели, че се надява изключително много и Димитър Бербатов, и Стилиян Петров да успеят да присъстват на шоуто.

"Новото около мен е, че от две години съм играещ треньор. Не съм само играч. Независимо, че започнах от последната дивизия в Италия, исках да предприема това ново начало и как мога да се справя с 20-25 футболисти, защото като бях само футболист, гледах себе си. Когато си треньор се съобразяваш с момчетата. Трябва да знаеш как да комуникираш с тях. Много треньори, които съм имал ме питаха кога ще стана треньор. Казваха ми, че съм вече треньор на самия терен. Никога не съм имал идеята, че ще бъда треньор. Доста добре се развиха нещата за нас, изкачихме се в по-горна група. Тази година също се представяме добре", сподели в интервю за предаването "Домът на футбола" Краси Чомаков.

"Както знаете от доста години съм в Италия. Да не забравяме, че имаме добри треньори в България. Защо да опитвам тук, защо да не се реализирам в Италия? Искам да се развивам и дай Боже да успея в някоя по-голяма дивизия в Италия", каза още Чомаков, а за момента, в който научава за кончината на Давиде Астори, бившият национал разкри:

"Когато прочетох новината, направо бях шокиран. Играл съм с него година и половина. Деляхме една стая на лагерите. Говорили сме за България и Италия. Беше златно момче. Винаги беше усмихнат и готов да помогне. Още тогава, когато беше на 20."

За живота в Италия, Краси Чомаков разказа: "По принцип се опитвам да се занимавам и с други неща. Когато съм подписвал договори, не съм се водил от финансовата гледна точка. Разбира се, че в долните дивизии да си само треньор, не може да издържаш семейство. Но се опитваме с различни неща. Моята съпуга работи в болница. Не мога да се оплача. Добре сме, трудим се. Най-важното за мен е, че със семейството имаме покрив над главата."
Красимир Чомаков коментира още и случващото се в България и родния футбол. "Следя, да. Гледам българска телевизия, когато мога гледам и мачовете. Гриша Ганчев взе ЦСКА, опитва се човекът да прави нещо. Не, че ако не беше той, нямаше да има ЦСКА, но предполагам, че нямаше да бъде това, което е. Лудогорец се развива, участва в Шампионска лига, дай Боже така да продължи. Предлогам, че двата тима ще се борят до последния мач за шампионската титла. Независимо, че Лудогорец остава фаворит, ЦСКА показа тази година и дано в бъдеще стъпи там, където му беше мястото - да е номер 1 в България", каза Чомаков и продължи:

"До преди няколко години Марица можеше да се издържа само от собствените си кадри. Но явно грешната политика на клуба не дава възможност тази школа отново да проработи. Много неща извън стадиона, извън игрищата спират развитието на момчетата. Става въпрос за айпади, айфони, фейсбуци, не знам какво. За мой късмет ние тези неща ги нямахме. Ние имахме една топка и искахме да станем футболисти. Може би това беше нашият късмет, а може би всеки го носи в себе си. Според мен, да, това спъва развитието. И момчетата от моя отбор са постоянно на телефоните. А кога ще играем? Тя истината е казана - зеленият терен. Другото е лъжа и измама. Ако има начин, ще играят в телефоните според мен."

За предстоящия бенефис, Красимир Чомаков разкри: "Последната ми мечта като футболист беше да изиграя последният ми мач на стадион "Марица". Другата ми мечта беше да видя този стадион отново пълен, както го напуснах преди 20 години. Чак на козирката имаше хора, там сядаха. Реших да го направя тук. Клубът, който ме създаде срещу клуба, който ме научи - ЦСКА. Искам да го направя за града, за квартала, за хората, които обичаха да идват на стадион "Марица" да се забавляват. Ние имахме една цел - да забавляваме хората, които идват на стадиона."

За дебюта си в мъжкия футбол, Чомаков си спомни: "Беше 1994-а година, май месец в края на първенството. Тогава треньорът Петър Зехтински ми каза, че съм в групата. Играехме тогава с Хасково. Не съм спал цяла нощ. Така се получи, че след 30-ата минута се контузи един от защитниците и треньорът ме пусна в игра. Това ми беше дебютът. Тогава загубихме с 0:2, няма да го забравя. Тогава имаше футболисти, имаше огромна конкуренция. Всеки треньор дава всичко от себе си, момчетата също се раздават, но може би не е достатъчно сега да се класираме на голям форум. Може би трябват повече качества. Моят личен връх е, че винаги съм се стремял да играя за България. Баща ми, лека му пръст, винаги ми казваше: "Сине, ти трябва да се гордееш със себе си. Едно е да слушаш химна, друго е да го пеят в твоя чест."

Още за поканените и очакваното шоу Красимир Чомаков сподели: "Няма тайна. Нито съм се крил, нито нищо. От всички имам потвърждения горе-долу. Надявам се Димитър Бербатов и Стилиян Петров да имат възможността да присъстват. От тях чакаме отговор. Надявам се на 9-и юни всички да са тук, на този стадион и да направим голям празник за