Libertango by Astor Piazzolla

Астор Пиацола (Astor Piazzolla : 11.03.1921 в Мар дел Плата – 4.07.1992 в Буенос Айрес), е единствено дете на италианските емигранти – Висенте Пиацола и Асунта Манети. Едва 4 годишен, родителите му се местят в Гринуич Вилидж – едно от най-жестоките предградия на Ню Йорк по онова време, населен предимно с гангстери и трудолюбиви емигранти, където продължителното отсъствие на родителите му (грижещи се за препитанието), помагат на малкия Астор да се научи : да се грижи за себе си, по улиците на предградието. В часовете, когато семейството е заедно, се слушат непрестанно записите на баща му : Карлос Гардел, Хулио де Каро и....Йохан Себастиан Бах. През 1992 г. американският музикален критик Стивън Холдън го обявява за : "Най-великият и известният музикант и композитор на танго в света", а Аржентина го смята за : "големия обновител" на аржентинското танго. Още 8 г. започва да свири на банденеон (вид акордеон, който го има само в две държава – Аржентина и Русия, където там се казва : баян), за да се превърне в един от най-вдъхновените и ненадминати изпълнители на този инструмент. През 1934 г. се запознава със своя кумир Карлос Гардел, който го кани за предстоящо турне, но баща му решава, че : "не е достатъчно голям, за турнета!" и така оказва косвено, благоприятно "стечение на обстоятелствата", защото през 1935 г., по време на същото това турне, Гардел и целият му оркестър загиват в самолетна катастрофа! През 1936 г. цялото семейство се завръща в Мар дел Плата, където Астор започва да свири в различни танго-оркестри. През 1939 г. (едва 18 г.) е приет на мястото на болния Тото Родригес за член на най-прочутия танго оркестъра в света – този на Анибал Трохиьо, но остава като постоянен член, дори след оздравяването на Тото и нещо повече – самият Трохиьо му поверява някои от аранжиментите на тангата, за оркестъра си! Спечелил достатъчно пари, през 1941 г. си плаща уроците по музика, при Алберто Гинастера – виден аржентински композитор на класическа музика, при когото учи през следващите 5 г., където се запознава с емигриралият в Аржентина Артур Рубинщайн, който го запознава с творчеството на Игор Стравински, Бела Барток и Морис Равел. А през 1943 г. започва уроци и по пиано при Раул Спивак – също за 5 г.
Трохиьо, започва да се притеснява и страхува, че младият банденоист ще го измести и "открадне" от славата му и повежда "война" срещу Пиацола, която слага край на съвместната им работа през 1944 г. и Астор създава собствен оркестър (1946 г.), наречен : Orquesta Típica, в който под влияние на Барток и Стравински, прави свой танга но с.....чуждо звучене – повлиян и от джаз стилът. С творбата си "Буенос Айрес" (1953 г.) революционизира тангото, като преплита звучността на банденеона със симфовичен оркестър. Печели стипендия от френското правителство и заминава да учи в Парижката консерватория, в класа на прочутата Надя Буланже, като зарязва жена си и двете си деца (Диана на 11 г. и Даниел на 10). През 1955 г. създава своя собствена формация – "Октет Буенос Айрес" и с него поставя началото на новата ера в тангото. През 1973 г. претърпява масиран инфаркт и заминава за 5 г. в Италия където написва незабравимото си Libertango (в превод – "Нека бъдем свободни"), в Милано.....популяризирано от британската женската формация BOND, във втория си албум "Shine"