Във Пловдив, във града вековен, там далеч, там далеч... Една нощ спря да бий сърцето ми и нищо друго... Един зелен безспирен поглед, там далеч, там далеч... Две влажни устни недостъпни и нищо друго... Небето българско сияше, там далеч, там далеч... С трептящите звезди препълнено и нищо друго... По улицата бавни стъпки, там далеч, там далеч... Завинаги последни стъпки и нищо друго, нищо друго ...там далеч, там далеч ...ооуоо и нищо друго ...там далеч, там далеч.
