adrenel1n4o

Знаеш ли колко е страшно човек да ти липсва
и в самота да повтаряш ти негови мисли,
чуваш как бие сърце, търсиш го с нежни ръце,
празната стая шепти:"Рано е още!"

Знаеш ли колко е страшно да бъдеш обречен,
кръста
да носиш, припявайки някаква песен и,
уморена до смърт, стъпваш по земната плът,
горе небето шепти:"Рано е още"!

Припев: Как да го търся, къде и кога,
между небето и тази земя, тръгвам по пътя,
от мене избран, кой ще ме срещне, не мога,
не мога да знам.

Знаеш ли колко е страшно да спреш пред дома си и да не искаш да влезеш, защото е пусто, всичко е както преди, няма от никой следи, в теб закрещява света:"Късно е вече!"


Инфо