VBOX7

анархията. Архия означава власт; анархия - безвластие. Ние искаме трудовите хора да се освободят от потискащата ги власт. Коя е тази потисническа власт? Частната собственост и държавата. За да живеят, хората е трябвало да обработват вещи, взети от природата, трябвало е да измислят оръдия на труда, с които да могат да обработват земята и да се защитават от външните врагове. Някога, много отдавна, хората обладаващи по-голяма сила и по-голяма хитрост, понякога благодарение на цял ред случайности, са натрупали по-голямо богатство, отколкото другите. Малцина са се оказали владетели на блага, от които другите изпитвали нужда. Богатият предлагал част от своето богатство, но принуждавал нямащите да изпълняват за това различни задължения. Притиснати и гладни, те се съгласявали. И ето, възникнали отношенията между имащите и нямащите (безимотните). Колкото по-нататък отива историята, толкова по-голяма е разликата.

Вече няма хора, приспособяващи се към природата; имаме класи от хора с противоположни интереси. Отначало зависимостта на човек от човека се изразявала в робството - самото тяло на роба принадлежало на робовладелеца; той е можел да го купува и продава. После настъпило крепостничеството, когато за полученото дребно парче земя, трябвало да се обработва земята на господаря. Сега като основна форма на кабалата служи наемният труд. Личността е уж свободна - прави каквото искаш - казва капиталистът, знаейки прекрасно, че след като той е заграбил със сила всички богатства - пролетарият няма друг избор освен да дойде при него и да му продаде своето тяло, своите мускули и своя мозък. И ето: създават се огромни богатства, поразителни технически успехи, грандиозни сгради, безумен разкош - и всичко това с нашия труд, кръв и пот. А ние живеем в бараки и добиваните от нас подобрения са нищожни в сравнение с ръста на капитала. Море от безработни, бродещи на тълпи, често подбивайки заплатите, ставайки стачкоизменници.

Но угнетените не са се примирявали с мрачната си съдба. Робите са се борили, крепостните се бунтували, наемните работници - въставали! Само благодарение на това те са се спасили от израждане; но борбата им ще бъде безплодна, ако те не отнемат насилствено всички богатства и оръдия за производство. До тогава над нас ще тегне властта - архия. Унищожавайки частната собственост, ние трябва да утвърдим безвластието - анархия. Но за това ще ни се наложи да се справим с още един враг - държавата.

Да разгледаме и тази форма на гнет. Различни са били причините и способите на образуване на държавата; За пример ние ще посочим един от тях. Хората отдавна са живели в общества. Различните общества воювали помежду си. По време на война се намирали по-ловки и по-храбри организиращи другите. Те ставали началници и получавали общото уважение, а по-късно и по-голяма част от военната плячка. Ставайки по-богати от другите и вкусвайки сладостта на властта, те и в мирно време съхранявали властта си. Около тях се организирали приближени, чакащи милостиня от подмазването на своя любимец. С една дума, образувала се е група, желаеща да бъде над обществото. Това е и зачатъка на държавата. С разширяването на пропастта между класите и зачестяването на бунтовете на безимотните против имащите, богатите влизат в съюз с държавата, и под формата на държава се излива класовото съдържание - защита на собствеността от покушенията на робите.

Държавата е наш враг по две причини: 1) тя защитава нашите най-големи врагове - собствениците; 2) освен по своето съдържание, тя ни е враждебна и по форма, тъй като иска да бъде над нас, да ни контролира, да ни охранява, уверявайки ни, че без нея хората ще се избият един друг. А това е лъжа - именно благодарение на частната собственост и държавата хората се избиват и измъчват един друг. И ако работническата класа унищожи частната собственост и по такъв начин лиши държавата то нейното съдържание, то тя ще опита да се съхрани като форма - да бъде над нас, да изразява нашата воля, да "пази" нашето спокойствие. А това означава, запазването на цяла група, в която все повече и повече ще расте жаждата за власт, враждебна на нашето самоуправление. Ето защо ние сме за унищожаването не само на класовия характер на държавата, но и на самата негова форма, понеже и тя се явява гнет - архия. Но не е достатъчно да се разрушава; трябва да се създаде друга форма на общежитие, та нали човек е немислим извън обществото.

Ето защо ние не сме просто анархисти, а и комунисти. Всички оръдия за производство, всички богатства, всичко трябва да принадлежи на всички и на никого в частност. Както казват, всеки член на общината трябва да се труди според своите способности и да удовлетворява своите потребности; поповете твърдят, че човек е зъл, греховен и мързелив и, че му е нужен бича на бога или държавата, за да работи. Ние твърдим, че това е лъжа и, че именно трудът според способностите ще се превърне в органична потребност, че свободното творчество ще бъде по-плодотворно и по-богато, отколкото това под регламентацията на държавата, пък била тя и "социалистическа". Твори според своите способности и удовлетворявай своите потребности на основата на обобществените материални блага - такава е основата на комунизма. В това е залога за истинският ръст на личността в хармония и в полза на обществото. И в безвластнически комуни и свободни асоциации на производителите, където всичко ще се дели по свободно съглашение на свободни хора, човечеството като буен творчески поток ще прояви своята мощ и силата на своя гений.

Да, но как можем да достигнем до този момент? Нужни са средства, за да достигнем до тази цел. Преди всичко, това може да направи класата на потиснатите. Такива се явяват наемните работници и безработните. Разбира се, те могат да извършат революцията, само ако работниците не изпитват влечение към по-обезпечените буржоазни слоеве, ако безработните не просят милостиня и не служат като стачкоразбивачи (стачкоизменници). С една дума, ако разберем, че ние сме класата, която трябва унищожи частната собственост. Това ние можем да направим само чрез организиран всеобщ преврат - социална революция. Но и преди настъпването на този момент ние сме длъжни и трябва да се борим, разбира се, не за това, вместо на мястото на една форма на държавата да поставим друга, а за разрушаването й и за икономически подобрения...

Работниците трябва да провеждат стачки, при това стараейки се да увеличават техния брой; безработните - да помагат на работниците в тяхната активна борба, сами да завземат това, което им е необходимо, помнейки обаче, че от бедственото положение може да ги избави само социалната революция. Всички трябва колкото е възможно по-често да отказват да плащат наеми, транспорт, всевъзможни държавни такси и повинности. В тази борба работниците ще се сблъскат със силата на държавата, с армията, с полицията, със съда и с администрацията. Армията и полицията трябва да бъдат посрещнати с организиран отпор; трябва да бъде разрушено самото здание на гнета и насилието, наречено правосъдие. Същата участ трябва до постигне и парламента, и министрите, без разлика. Такива са нашите средства. Те не могат да бъдат други, защото насилствената власт на капитала се държи посредством насилие и посредством насилие се опазва от нашите опити да подобрим своето положение. Необходимо е само зад нашите действия да стои нашето единно класово съзнание, за да може процесът на разрушаване на външните ни окови да бъде едновременно и процес на създаване на съзнание, стремящо се на развалините на несправедливия, жесток и грозен свят, да създаде нов свят - този на анархистическият комунизъм.