andrea1
Едва, когато нещо си отиде, едва, когато с нещо се простиш, разбираш колко много ти е нужно
и започваш да тъжиш. И знаеш, че не ще се върне вече,
и празното местенце те боли. Дори светът надолy да обърнеш, пак не ще го върнеш ти. И мъката
и започваш да тъжиш. И знаеш, че не ще се върне вече,
и празното местенце те боли. Дори светът надолy да обърнеш, пак не ще го върнеш ти. И мъката
от страшната раздяла, дълбоко във сърцето ти гори. Разбираш, че за нещо си живяла, за нещо, със което се прости.... :(((((
Следвай
0
Потребителят все още няма качено съдържание.