VBOX7

/>



Всеки вятър, вее ми направо,
мамят ме изгубени посоки.
Съдят ли ме – нека им е здраве,
търсят ли ме – нека е високо.

Още нестинарски пламък дишам,
гоня пеперуди и светулки –
в този свят, не мога да се впиша,
сторил би ме ледена висулка.

В нощите сънувам сенокоси
и наливам в стомните жарава.
денем по тревите тичам боса,
в стъпките ми, бисери остават.

В шепите си нося смях и обич –
луда съм, навярно, чак за трима
и не слушам клетви и прокоби,
и венци си сплитам посред зима.

Който иска, нека да се кръсти,
да кади тамян, да го не стига
лудостта ми – огнена и пъстра.
Аз избрах душа на чучулига.





Ще обичаме утре,
утре ще бъда любим.
Носете си новите дрехи, момчета!
Падаме, както ходим, умираме, както спим.

Не казвайте утре ще почнем голямото,
днес да спечелим пари за прехраната.
Не казвайте утре ще бъдем честни!
Днес тихичко ще се проврем...
Носете си новите дрехи, момчета
Ходейки - падаме, сънувайки - мрем.

Не казвайте утре със вик на площада
ще кажа истината, после - на клада!
На клада, но утре, а днес потърпете.
Днес се налага да премълчим.
Носете си новите дрехи, момчета
Падаме, както ходим.
Умираме, както спим.

"Има хора-глухарчета.Крехки и чувствителни.Речеш да въздъхнеш с едно Уффф и те се разпиляват на сто страни.
Има и хора-птички.Стреснати и нервни.Дадеш им зрънца обич, а те клъвнат едно-две и те погледнат с недоверие.С едно око.Плеснеш с ръце от неуместна радост и спонтанно щастие, а те без пера останат, пък литнат.Как го правят с тия оскубани криле?Радичкови пилета някакви.
Има и хора-цифри.Ходещи калкулатори.Вземеш, че натиснеш погрешно копче и им се повреди системата.И трябва да си носиш постоянно в джоба зарядно, щото в най-неподходящият момент им спира тока.Гаснат внезапно.Като изгорели крушки.
Има хора-рибарско столче.Удобни.Заемат малко място и служат вярно години наред, но изведнъж им се къса платното и падаш по задник в гьола.
Има хора-паяци.Оплетат ти хамак и го вържат между два бора.Уж те люлеят приспивно, а те изсмукват, докато не се превърнеш от люспа на нещо.
Има хора-дъги.Цветни, ефимерни и вкусни като захарен памук от панаирджийска сергия, сиреч лапаш нещо, а гълташ нищо.
Но има и хора-знаци.Появяват се рядко.Вероятно веднъж в живота, а може би два или три.Напоследък често си мисля за тях.Дали не съм пропуснала някого, защото трудни за разпознаване са те.Хората-знаци се появяват внезапно и най-често, когато си седнал на душевен тротоар, а краката ти висят в бездна.Разчитането на хората-знаци е трудно и не ти дават втора възможност.Или ги разчиташ или се качваш отново на сала и гребеш срещу течението.
Как се разпознават хората-знаци?
Ми все едно нещо ти прави трапанация на черепа и ти налива с фуния древен и мъдър планктон.Няма да проговорите санскрит, нито внезапно ще съзрете Андромеда с просто око във вселенската чорба.
Просто трябва да сте готови за тях.Те знаят кога да приседнат на онзи душевен тротоар.
Как?
Не зная."

Автор Ваня Гайдарова