А доколкото до музикалните качестжа на Михаела Маринова, тя може би притежава данни, които доста превъзхождат останалите съвременни изпълнители в България. Тя има уникален талант, който не трябва да се пропилява по никакъв начин посредством комерсиални "хитчета", без стойност. Та дори тази песен няма да се запомни дълго време (еднодневка). В сравнение с Гери-Никол или пък Дара, тя е много над тях в това отношение.
Единствено хубаво в песента е рефренът, където момичето със специфичния си глас поставя една по-снизходителна оценка на парчето. Ритъмът е хубав, но текстът е направо ужасен (безсмислен), който няма нищо общо с припева, дори и конотативно. Човек и да не е музикален критик, ще определи, че песента е посредствена, особено с тея двамата "бийбъровци", които даже нямат някакъв изграден стил. Но ако си мислят, че изпълняват RN'B или hip hop стил, са доста далече от истината.
Изключително творчество, особено като се слеят в едно текстът, инструменталът и видеото. Парчето по неименуем начин гали човешките сетива, заслужено допринасяйки до достигането в други патосни измерения :)
Това е едновременно вдъхновение, но и в същото време е горест по изтичащия като река динамичен живот. Тази песен е красива поезия, галейки нежно душата на всяка една славянска душа. Ако не се лъжа, това е последната песен на Висоцки, която по типичен начин метафоризира неговия паметен живот. Поклон!
