badgirl957

Вървях по пътищя, през джунгли
Препълнени с диви зверове
И вместо хляб в торбата малка
Тежаха всичките ми грехове.

Вървях безспир и без посока
Към нови непознати градове,
Където има само силни хора,
/> Неможещи да свиват колене.

Вървях... прокудена от лъжите,
Горящи ме като пожар.
Вървях без страй и срам в очите,
На бляновете си единствен господар.

Вървях по цели дни и нощи
Под жарко слънце, падащи звезди.
Не бях те виждала нивга, но мечтаех
Да се познаем аз и ти!

$$$_______$$$_____$$$___$$$_______$$$_$$$$$$$$$$$_
$$$_____$$$$$$$$$$$$$$$_$$$_______$$$_$$$$$$$$$$$_
$$$____$$$____$$$____$$$_$$$_____$$$__$$$_________
$$$____$$$___________$$$_$$$_____$$$__$$$_________
$$$_____$$$_________$$$___$$$___$$$___$$$$$$$$____
$$$______$$$_______$$$_____$$$_$$$____$$$_________
$$$_______$$$_____$$$______$$$_$$$____$$$_________
$$$$$$$$$___$$$_$$$_________$$$$$_____$$$$$$$$$$$_
$$$$$$$$$_____$$$____________$$$______$$$$$$$$$$$_
Инфо