Моят баща, не че не ме обичаше, но беше истинско ирландско копеле, когато поискаше. Пиянде, биткаджия, всичко това, виждаше слабост навсякъде. Но имаше голяма тръпка към стихове, поезия. Четеше, цитираше, може би мислеше, че това го прави завършен.... А може би, така се извиняваше. Един стих стоеше над бюрото му, едва когато порастнах.... осъзнах, че той го е писал! Беше без име, четири реда, прочетох го на погребението му. В последна битка мишци стягам и погледа си с ярост закалявам.Живей и в този ден умри. Живей.. и в този ден умри!!