bella77

НА СНИМКАТА СЪМ СЕ ХВАНАЛА ЗА ПЕРКИТЕ НА ДВА ДЕЛФИНА И ТЕ МЕ ДЪРПАТ СЪС СКОРОСТ НАД 55km/h. ЧУВСТВОТО Е ... БОЖЕСТВЕНО.
В тази легенда се разказва за това… как веднъж се събрали на едно място на земята всички чувства и качества на хората…
Когато
ОТЕГЧЕНИЕТО за трети път се прозяло, ЛУДОСТТА, както винаги достатъчно луда, му предложила: "Искаш ли да играем на криеница?" ИНТРИГАТА надигнала заинтересовано глава, а ЛЮБОПИТСТВОТО, без да може да се сдържи, попитало:
"На криеница! И каква е тази игра?" "Това е една игра - му обяснила ЛУДОСТТА - в която аз си затварям очите и започвам да брoя от 1 до 1 000 000, докато през това време вие се скривате и когато спра да броя, първият от вас, който намеря ще заеме моето място, за да се продължи играта.

"ЕНТУСИАЗМЪТ се включил веднага в играта, последван от ЕУФОРИЯТА. РАДОСТТА подскачала така весело, че накрая убедила СЪМНЕНИЕТО, дори и АПАТИЯТА, която никога нищо не я интересувало. Но не всички искали да участват…ИСТИНАТА предпочиталала да не се крие. За какво…като в крайна сметка винаги я разкривали… НАДМЕННОСТТА казала, че това е една много глупава игра, /но всъщност я е дразнело това, че идеята не била нейна/. КОВАРСТВОТО предпочело да не рискува... "Едно... Две... Три... "-започнала да брои ЛУДОСТТА. Първият, който се скрил бил МЪРЗЕЛЪТ, който както винаги се спрял още на третия камък от пътя. ВЯРАТА се качила на небето. ЗАВИСТТА се скрила зад сянката на ТРИУМФА, който със свои собствени усилия успял да се добере до върха на най-високото дърво. ЩЕДРОСТТА почти не могла да се скрие…Всяко място, което намирала й изглеждало прекрасно за някой от нейните приятели… Например… едно кристално чисто езеро е идеално за КРАСОТАТА, короната на едно дърво - перфектно място за СТРАХА, полетът на една пеперуда - най-доброто скривалище за СЛАДОСТРАСТИЕТО, а поривът на вятъра - прекрасно убежище за СВОБОДАТА. Така че най-накрая ЩЕДРОСТТА се скрила в един слънчев лъч…ЕГОИЗМЪТ за сметка на това си намерил едно много добро местенце още от самото начало - проветриво, удобно... точно като за него. ЛЪЖАТА се скрила на дъното на океаните /но нали си е ЛЪЖА, всъщност била зад дъгата/. СТРАСТТА и ЖЕЛАНИЕТО били в центъра на вулканите. ЗАБРАВАТА... /забравих къде се е скрила/... но това не е толкова важно. Когато ЛУДОСТТА преброила до 999 999, ЛЮБОВТА все още не била намерила място, където да се скрие. Всичко било вече заето. Накрая забелязала един розов храст и разнежена решила да се скрие сред неговите цветчета. "Един милион!"- преброила ЛУДОСТТА и започнала да търси. Първият, който се появил бил МЪРЗЕЛЪТ, само на три крачки от камъка, където била ЛУДОСТТА. След него дочула ВЯРАТА, която си бъбрела с Бог на небето. СТРАСТТА и ЖЕЛАНИЕТО почувствала във вибрациите на вулканите. По невнимание открила ЗАВИСТТА и естествено могла да заключи къде е ТРИУМФЪТ. ЕГОИЗМЪТ нямало защо да го търси, той сам бил излязъл, отчаян от своето скривалище, което се оказало едно гнездо на оси. От толкова обикаляне ЛУДОСТТА почувствала жажда и приближавайки се до езерото, открила КРАСОТАТА. Със СЪМНЕНИЕТО се оказало още по- лесно, намерила го седнало върху една скала, без да е решило все още къде да се скрие. Така намерила всички: ТАЛАНТА - между свежата трева, МЪКАТА - в една тъмна пещера, ЛЪЖАТА - зад дъгата /или всъщност на дъното на океаните/, намерила включително и ЗАБРАВАТА, която вече била забравила, че играе на криеница. Само ЛЮБОВТА не се появила от нито едно място… ЛУДОСТТА я търсела зад всяко дърво, във всяко поточе на планетата, на върховете на всички планини и тъкмо когато вече щяла да се предаде, забелязала красив розов храст с много розови цветчета. Взела една вила и започнала да раздвижва клоните на храста, но изведнъж чула болезнен вик. Бодлите на розите били наранили очите на ЛЮБОВТА… ЛУДОСТТА не знаела какво да прави: плакала, умолявала, искала извинение, дори обещала да стане неин водач. Оттогава нататък, от първия път, в който се е играла криеница на Земята, ЛЮБОВТА Е СЛЯПА И ЛУДОСТТА ВИНАГИ Я ПРИДРУЖАВА!



ЕДНА МОЯ МНОГО УМНА ВИРТУАЛНА ПРИЯТЕЛКА ПРОДЪЛЖИ ЛЕГЕНДАТА:

От някъде много далече се прибрало ПРОСВЕТЛЕНИЕТО и видяло тежката участ на ЛЮБОВТА. Повикало на помощ РАЗУМА и двамата излекували зрението на ЛЮБОВТА.....И тогава тя открила, че сред пъпките на розовия храст, точно до нея, през цялото време са се крили ИЗМАМАТА и ПОДЛОСТТА, а ИЗГОДАТА е обикаляла наблизо, чакайки изгоден/естествено!/ момент да се възползва от ЛЮБОВТА...
Така ЛЮБОВТА прогледнала отново.
До следващия път, когато се играе на криеница.....


Прощално
На жена ми

Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя -
вратите не залоствай.

Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам -
ще те целуна и ще си отида.



Никола Вапцаров


Инфо
Клип Коментар

"Партньорът не може да се намесва" :D.

"Да бяха сложили малко асфалт тукА" :D.

(yes) Блгодаря, Диди, прекрасно Рождество Христово желая.

Муз., сл. - И. АутовНас никто штурмом не брал,Все ворота мы сами открыли.Даже тем, кто до крови кусал,Без враждебности жить предложили.Они были поражены,Тем, что мы безрассудно беспечны,Что фальшивый комплекс вины,Так покорно взвалили на плечи.А вины насчитали нам лесЭталоны надменной Европы:Это наш азиатский замесИ масштабища наши циклопьи...

Продолжая к нам в дом проникать,Многоопытная заграницаСтала нас у корней подгрызать –Без корней легче договориться.Она сгрызла ученых, врачей,Придушила кинематограф,Обглодала учителей,И свой глобус пропил географ.Прогрызала дыры в мозгах,Чтобы тряпки туда вконопатить.Наша воля лопалась в швах,И совсем продырявилась память.

И когда уже стали в глаза Называть нас «тупая нелепость»,Я, решив, что так дальше нельзя,Превратился в Брестскую крепость.На клочке материнской землиЯ твердел в круговой обороне,Чтоб хотя бы его не смоглиОккупантов вытоптать кони,Чтоб хотя бы детей не отдатьВ рабство их содомитской * культуре.Мне бы раньше пойти воевать!Но нас очень хитро надули.

Мир плясал вокруг дудки врага,И предатели всласть жировали,У нацистов окрепли рога,Им юродивые подпевали.И, казалось, до пропасти шаг,И когда эта пропасть разверзлась,В небо взвился вдруг Родины флаг -Это билась еще одна крепость!И другие бились вдали,Все в дыму, но полные жизни.Значит, всех подкосить не смогли«Благодетели» нашей отчизны.

И я понял: дайте нам срок,Мы сметем этой нечисти ворох!Наш народ не сотрешь в порошок,Его можно стереть только в порох.Не дай Бог вам с огнем лезть к нему,Проверять того пороха силу, -Он врагов не бьет по одному,Он их рейхами валит в могилу.Но урок этот впрок не пошел,И спустя всего два поколеньяНовый рейх у порога расцвел,Хочет дани и повиновенья.

Сколько раз объяснять дуракам,Наших дедов слова повторяя:Мы все выплаты вам по счетамСовершаем 9 Мая***!Что ж, опять объясним дуракам,Наших дедов слова повторяя:Мы всегда, по любым вам заплатим счетам,Каждый раз 9 Мая! * Содом — легендарный библейский город, по Библии уничтоженный Богом вместе с Гоморрой за грехи жителей. ** июнь-июль 1941 — Героическая оборона крепости. *** День Побе́ды.

Великолепния превод и субтитри взаимствах от Феодор Генински1 от ютюб, благодаря:). БРЕСТКИ КРЕПОСТИ -Motor-Roller (български субтитри)Нас не ни победиха със щурм, всички врати разтворихме ние самите. Дори на тези, които ни хапеха до кръв, Нас не ни победиха със щурм, всички врати разтворихме ние самите. Дори на тези, които ни хапеха до кръв, предлагахме да живеем по братски.

предлагахме да живеем по братски. А те бяха поразени от нашето безрасъдно безгрижие, от това как сами се натоварихме с фалшив комплекс за вина. А вини ни вмениха огромни По еталоните на надменната Европа- и нашата азиатска далечност, и мащабите на нашите герои. И продължавайки да превзема дома ни Опитната и хитра Чужбина започна да прегризва нашите корени- защото без корен не си стабилен.

Изядоха учените и лекарите ни, удушиха театъра, киното, учителите ни обрекоха на гладуване, а географите принудиха да пропият глобусите. Прогризаха дупки в мозъците ни, за да ги напълнят с парцалки. Волята ни разкъсаха по шевовете, продупчиха и разкъсаха паметта ни. И когато вече в очите ни закрещяха, че сме само „тъпа нелепост” аз реших, че повече не може така! И превърнах себе си в Брестка крепост.

На парче свята родна земя окопах се в кръгова отбрана, за да не успеят- макар само това парче земя- да стъпчат окупаторските ботуши, и поне децата да не предадем в робство в лапите на содомитската* им „култура”. Трябваше по- рано да започна да воювам! Ала всички бяхме много хитро подлъгани... Светът танцуваше около олтара на Дявола. А предателите на воля тлъстееха, и на нацистите им укрепваха рогата, докато глупаците отвсякъде им припяваха.

И когато до пропастта оставаше само крачка И пропастта вече разтваряше паст в небето внезапно се издигна още един роден флаг и още една крепост от земята израстна. И други видях да се борят, обвити във дим, но пълни с живот. Не успяха всички да покосят „благодетелите” на Родния дом. И разбрах: ще ни трябва мъничко време, тази измет да пометем.

Народа не могат да стрият на прах, на барут се превръща народа. И да не ви дава Бог да тръгнете срещу него с огън, за да проверите силата на барута- той враговете си бие не един по един, а с цели “райхове” ги сваля в гроба. Но този урок не беше научен и само след две поколения нов Райх на прага пръхти и говори за почит и подчинение.

Колко пъти да обясняваме на глупаците с думите на нашите дядовци, че сметките си разчистваме с всеки враг, когато настъпи Девети май! Какво пък, пак ще им обясним на глупаците с думите на нашите дядовци: сметките всеки ще трябва да си плати. И всеки път ще е на Девети май. Чакайте Девети май***! * Содом и Гомор: Библейски градове на разврата.

** Брестка крепост: Крепост на Руската империя от Деветнадесети/19/ век. *** На Девети май 1945 година с подписване на капитулацията на Германия, завършва Втората световна война. П. С.: В народите на СССР, дори и днес Девети/9/ май се отбелязва като ’Ден на Победата’, в който се прекланят пред паметта и отдават благодарност на всички, загинали над 20 милиона съветски граждани в боевете и проляли кръвта си за тази величествена победа.

ДЕНЬ ПОБЕДЫБЛАГОДАРЯ, РУСИЯ ВЕЛИЧЕСТВЕНО (bow) .ВЪЗХИТИТЕЛНО

01:47

:) Много вкусно, Диди, благодаря. Бяха ми останали парчета от три козунака и/както казваш/ ми беше жал да ги изхвърля :). Не съм слагала плодове, козунаците бяха с ядки и стана изключително апетитно (happy).