VBOX7

ОТЕГЧЕНИЕТО за трети път се прозяло, ЛУДОСТТА, както винаги достатъчно луда, му предложила: "Искаш ли да играем на криеница?" ИНТРИГАТА надигнала заинтересовано глава, а ЛЮБОПИТСТВОТО, без да може да се сдържи, попитало:
"На криеница! И каква е тази игра?" "Това е една игра - му обяснила ЛУДОСТТА - в която аз си затварям очите и започвам да брoя от 1 до 1 000 000, докато през това време вие се скривате и когато спра да броя, първият от вас, който намеря ще заеме моето място, за да се продължи играта.

"ЕНТУСИАЗМЪТ се включил веднага в играта, последван от ЕУФОРИЯТА. РАДОСТТА подскачала така весело, че накрая убедила СЪМНЕНИЕТО, дори и АПАТИЯТА, която никога нищо не я интересувало. Но не всички искали да участват…ИСТИНАТА предпочиталала да не се крие. За какво…като в крайна сметка винаги я разкривали… НАДМЕННОСТТА казала, че това е една много глупава игра, /но всъщност я е дразнело това, че идеята не била нейна/. КОВАРСТВОТО предпочело да не рискува... "Едно... Две... Три... "-започнала да брои ЛУДОСТТА. Първият, който се скрил бил МЪРЗЕЛЪТ, който както винаги се спрял още на третия камък от пътя. ВЯРАТА се качила на небето. ЗАВИСТТА се скрила зад сянката на ТРИУМФА, който със свои собствени усилия успял да се добере до върха на най-високото дърво. ЩЕДРОСТТА почти не могла да се скрие…Всяко място, което намирала й изглеждало прекрасно за някой от нейните приятели… Например… едно кристално чисто езеро е идеално за КРАСОТАТА, короната на едно дърво - перфектно място за СТРАХА, полетът на една пеперуда - най-доброто скривалище за СЛАДОСТРАСТИЕТО, а поривът на вятъра - прекрасно убежище за СВОБОДАТА. Така че най-накрая ЩЕДРОСТТА се скрила в един слънчев лъч…ЕГОИЗМЪТ за сметка на това си намерил едно много добро местенце още от самото начало - проветриво, удобно... точно като за него. ЛЪЖАТА се скрила на дъното на океаните /но нали си е ЛЪЖА, всъщност била зад дъгата/. СТРАСТТА и ЖЕЛАНИЕТО били в центъра на вулканите. ЗАБРАВАТА... /забравих къде се е скрила/... но това не е толкова важно. Когато ЛУДОСТТА преброила до 999 999, ЛЮБОВТА все още не била намерила място, където да се скрие. Всичко било вече заето. Накрая забелязала един розов храст и разнежена решила да се скрие сред неговите цветчета. "Един милион!"- преброила ЛУДОСТТА и започнала да търси. Първият, който се появил бил МЪРЗЕЛЪТ, само на три крачки от камъка, където била ЛУДОСТТА. След него дочула ВЯРАТА, която си бъбрела с Бог на небето. СТРАСТТА и ЖЕЛАНИЕТО почувствала във вибрациите на вулканите. По невнимание открила ЗАВИСТТА и естествено могла да заключи къде е ТРИУМФЪТ. ЕГОИЗМЪТ нямало защо да го търси, той сам бил излязъл, отчаян от своето скривалище, което се оказало едно гнездо на оси. От толкова обикаляне ЛУДОСТТА почувствала жажда и приближавайки се до езерото, открила КРАСОТАТА. Със СЪМНЕНИЕТО се оказало още по- лесно, намерила го седнало върху една скала, без да е решило все още къде да се скрие. Така намерила всички: ТАЛАНТА - между свежата трева, МЪКАТА - в една тъмна пещера, ЛЪЖАТА - зад дъгата /или всъщност на дъното на океаните/, намерила включително и ЗАБРАВАТА, която вече била забравила, че играе на криеница. Само ЛЮБОВТА не се появила от нито едно място… ЛУДОСТТА я търсела зад всяко дърво, във всяко поточе на планетата, на върховете на всички планини и тъкмо когато вече щяла да се предаде, забелязала красив розов храст с много розови цветчета. Взела една вила и започнала да раздвижва клоните на храста, но изведнъж чула болезнен вик. Бодлите на розите били наранили очите на ЛЮБОВТА… ЛУДОСТТА не знаела какво да прави: плакала, умолявала, искала извинение, дори обещала да стане неин водач. Оттогава нататък, от първия път, в който се е играла криеница на Земята, ЛЮБОВТА Е СЛЯПА И ЛУДОСТТА ВИНАГИ Я ПРИДРУЖАВА!



ЕДНА МОЯ МНОГО УМНА ВИРТУАЛНА ПРИЯТЕЛКА ПРОДЪЛЖИ ЛЕГЕНДАТА:

От някъде много далече се прибрало ПРОСВЕТЛЕНИЕТО и видяло тежката участ на ЛЮБОВТА. Повикало на помощ РАЗУМА и двамата излекували зрението на ЛЮБОВТА.....И тогава тя открила, че сред пъпките на розовия храст, точно до нея, през цялото време са се крили ИЗМАМАТА и ПОДЛОСТТА, а ИЗГОДАТА е обикаляла наблизо, чакайки изгоден/естествено!/ момент да се възползва от ЛЮБОВТА...
Така ЛЮБОВТА прогледнала отново.
До следващия път, когато се играе на криеница.....


Прощално
На жена ми

Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя -
вратите не залоствай.

Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам -
ще те целуна и ще си отида.



Никола Вапцаров