bernardin_vg
Когато и последната мечта умира,когато и последната молитва е изречена ,когато искаш да се скриеш ,а да няма къде ,когато искаш да викаш,а никой да не те чува.Когато дори музиката няма смисъл ,когато дори времето стои..когато дъхът замръзва
,а зеницата кърви.
Когато и поредната част от теб умира ,когато със сълзи на очи казваш "сбогом прекрасен ден",когато приятелите са никой.Когато стъкления под се чупи и ти падаш,когато стоиш на ръба,kогато обичаш ,а да няма кого,когато си сам...
Когато си сам е най -страшно.Защото е празно и тихо.Когато самотата надделява разбираш,че си изгубена и не намираш пътя.Когато той винаги е бил един и същ и ти бързаш по малката уличка, и знаеш ,че още малко и ще си в своето скривaлище ,но когато стигаш виждаш огромен палат-от твоето убежище е останал само споменът.Когато си сам ,а залезът бавно се стопява,когато си сам и броиш секундите,когато си сам а годиние отлитат.
Всичко това се случва на теб и мислиш ,че си единствена.
Защото дори англеите плачат,защото дори и тях ги боли.Защото сърцата сухи туптят ,а земята се отваря.Когато лятото си отива,а ти оставаш само привидение и минало..когато дори написаното е забравено.
Защото нямаш сили да се бориш.Защото излизаш от вкъщи с раницата,натъпкана с безброй мечти и счупени спомени и се отправяш към звездите,незнаейки дали ще видиш изгрева.
Защото поредната сълза пада в морето ,а никой не знае,защото пак никой нечува.
В бурята викаш сама ,в бурята умират чувствата,в бурята се ражда смъртта,в бурята място си намира омразата.
А ти продължаваш да редиш думите и да пишеш живота си.
Когато и самотата побеждава ,когато приятелите пак остават никой,искаш някой да те събуди и да ти даде и последната си глътка въздух.Искаш някой да сплете пръсти в твоите и просто..така,непринудено да каже 'обичам те'.Искаш слънцето да разкъса облаците и да хванеш залеза в шепи,да запазиш този последен,отиващ си вече ,летен ден
Но..какво става,всичко се обърква и ти отваряш очи,разбирайки ,че си пак..отново сама.Сама,с тежката раница насред черното поле,което се простира и се слива c небето..полето,което няма край.
С пари
можеш да
купиш
къща, но
не и дом. С
пари
можеш да
купиш
часовник,
но не и
време. С
пари ***** *****
можеш да ******* *******
купиш ********* *********
легло, но *********************
не и сън. С ***********************
пари *****tom kaulitz*********
можеш да ***********************
купиш *********************
книга, но *******************
не и ***************
знание. С *********
пари ***
можеш да *
купиш
лекар, но
не и *****LOVE*****
здраве. ******TOM*******
С ****KAULIZ****
пари
можеш да
купиш
положение,
но не и
уважение.
С пари
можеш да
купиш
кръв, но
не и
живот. С
пари
можеш да
купиш
секс, но
не и
любов.
Когато и поредната част от теб умира ,когато със сълзи на очи казваш "сбогом прекрасен ден",когато приятелите са никой.Когато стъкления под се чупи и ти падаш,когато стоиш на ръба,kогато обичаш ,а да няма кого,когато си сам...
Когато си сам е най -страшно.Защото е празно и тихо.Когато самотата надделява разбираш,че си изгубена и не намираш пътя.Когато той винаги е бил един и същ и ти бързаш по малката уличка, и знаеш ,че още малко и ще си в своето скривaлище ,но когато стигаш виждаш огромен палат-от твоето убежище е останал само споменът.Когато си сам ,а залезът бавно се стопява,когато си сам и броиш секундите,когато си сам а годиние отлитат.
Всичко това се случва на теб и мислиш ,че си единствена.
Защото дори англеите плачат,защото дори и тях ги боли.Защото сърцата сухи туптят ,а земята се отваря.Когато лятото си отива,а ти оставаш само привидение и минало..когато дори написаното е забравено.
Защото нямаш сили да се бориш.Защото излизаш от вкъщи с раницата,натъпкана с безброй мечти и счупени спомени и се отправяш към звездите,незнаейки дали ще видиш изгрева.
Защото поредната сълза пада в морето ,а никой не знае,защото пак никой нечува.
В бурята викаш сама ,в бурята умират чувствата,в бурята се ражда смъртта,в бурята място си намира омразата.
А ти продължаваш да редиш думите и да пишеш живота си.
Когато и самотата побеждава ,когато приятелите пак остават никой,искаш някой да те събуди и да ти даде и последната си глътка въздух.Искаш някой да сплете пръсти в твоите и просто..така,непринудено да каже 'обичам те'.Искаш слънцето да разкъса облаците и да хванеш залеза в шепи,да запазиш този последен,отиващ си вече ,летен ден
Но..какво става,всичко се обърква и ти отваряш очи,разбирайки ,че си пак..отново сама.Сама,с тежката раница насред черното поле,което се простира и се слива c небето..полето,което няма край.
С пари
можеш да
купиш
къща, но
не и дом. С
пари
можеш да
купиш
часовник,
но не и
време. С
пари ***** *****
можеш да ******* *******
купиш ********* *********
легло, но *********************
не и сън. С ***********************
пари *****tom kaulitz*********
можеш да ***********************
купиш *********************
книга, но *******************
не и ***************
знание. С *********
пари ***
можеш да *
купиш
лекар, но
не и *****LOVE*****
здраве. ******TOM*******
С ****KAULIZ****
пари
можеш да
купиш
положение,
но не и
уважение.
С пари
можеш да
купиш
кръв, но
не и
живот. С
пари
можеш да
купиш
секс, но
не и
любов.
Следвай
1
Потребителят все още няма качено съдържание.