VBOX7

те видя.
Когато се наситя да те гледам –
ще те целуна и ще си отида.

Никола Вапцаров

******************************************
Защото съм жена

Такава съм, защото съм жена –
променлива, влудяващо различна.
Понякога съм ангелски добра,
понякога на демон заприличвам.

Недей да ме упрекваш, че безчет
любовни думи мога да повтарям,
а после, по-студена и от лед,
с мълчание от студ да те изгарям.

Че може днес от гняв да се взривя
и в мене да изригнат сто вулкана,
а утре - кротка, мила и добра –
да легна аз до мъжкото ти рамо.

И зарад мен горкото ти сърце
без милост и без жал да е сломено,
а след това, с наивност на дете,
да плача за врабче с крило ранено.

Не ще ме разбереш, не ме вини!
И други преди теб не са успели.
През вековете колко ли жени
духа си буен в мойта кръв са влели!

И в лабиринтите на моята душа,
когато безвъзвратно се изгубиш,
недей, не ме упреквай за това!
Ти сам във мен поиска да се влюбиш!

Мария Вергова

*****************************************
Поисках дъжд и заваля. Не ме гледай с укор в очите! Запомни!Аз обичам дъжда! Той единствен скрива сълзите...
************************************************************************************
Нямаш нужда от много приятели,стигат ти трима четирима...Но такива,че в сърцата им рани от твоите болки да има...Така че гръм да удари,света да замръкне...И даже в гроба...Да знаеш,че някой рови за да те измъкне ! ! !
************************************************************************************
Хората тук при теб - каза малкият принц - отглеждат пет хиляди рози в една и съща градина... и не намират това, което търсят...И все пак това, което търсят, може да се намери в една единствена роза или в малко вода...Но очите са слепи! Човек трябва да търси със сърцето!!!************************************************************************************ Животът пилича на лодка в бутилка.Опиташ ли се да плаваш - няма попътен вятър.Ден след ден все по трудно става,опитваш се да крещиш ,но кой го е грижа... Виждаш през стъклото все същите лица,чуваш гласовете им как бавно заглъхват... Когато животът ти е като лодка в бутилка,да се скиташ сам си обречен. Не ме изоставяй сега,остани поне още ден със мен... Когато си тъжна и никой - а не знае...Когато в сърцето ти е мрак и студ...ще ти изпратя черни рози. Далеч един от друг се чакаме,аз съм все още по пътя за никъде.Целуни в огледалото образа си вместо мен.Сложи в косите си черна роза.Не губи вярата си,сподели още една нощ с мен ! Когато си тъжна и никой - а не знае...Когато в сърцето ти е мрак и студ...ще ти изпратя черни рози...10 черни рози... ************************************************************************************
Сега взех своето решение
а все още те обичам
след една минута бурна
ти моят живот преобърна
А мракът боли като лъжа
и незнам защо да стана
защо тази стая за тъга
гледа на западната страна
Между врати и прозорци
на леглото ми спомени лежат
тук са моите стъпки
но като олово тежат
Моят капан си,падам и спя
всички си мислят,че се крия
няма да мине от само себе си
всичко ме боли след теб
Тук от хората бягам
а нищо твое аз нямам
поне твоята сянка да видя
в твоят шепот да бъда...
************************************************************************************ Човек живее със спомените си..!?
Всеки вижда как изглеждаш,Но малко преценяват какво преставляваш! ||
В тъмната нощ вървях сама,
спорих в тишината с моята съдба.
И в тази гъста тъма
исках всичко да разбера.
- Обичам го! - казах и аз,
а сякаш тя не чу моя глас.
Сълза от очите ми се стече,
а съдбата ми рече:
- Защо точно него избра?
- Той е единствен за мен на света.
Не мога аз друг да пожелая,
само за него единствено мечтая!
Всички добри качества той притежава,
най-доброто той заслужава!
Съдбата замълча и потъна в тъмнината,
а аз останах с приятелката - самотата!
************************************************************************************ Красиво е, повярваш ли във нещо,
когато всичко сякаш е към своя край...
И две ръце безкористни, горещи,
от ада пак те връщат в твоя рай.

Красиво е, че без да получава,
приятел щом е - идва пак за теб.
Когато може да помогне - дава,
сред хората единствен е човек.

И истински щастлив си ти тогава,
щом знаеш - попаднеш ли в беда,
дори и сетните си сили да дарява,
приятелят подава винаги ръка.


Автор: Йордан Мишев


******************************************
Сбогуване

Здравей отново, но прощавай,
че тръгвам пак, но този път сама.
Ще помня винаги и ти не ме забравяй,
но трябва, разбери - съдба.


Не мога да излъжа, че не беше хубаво.
Не мога да ти кажа, че не ме боли.
Но трябва, просто, няма начин.
Това е, тръгвам, рзбери...


Ти знаеш, че съм като птиците - свободна, тайнствена,
неуловима, като капка от дъждовната вода.
Че нямам дом, че нямам име,
не вярвам в думите и изхода избирам пак сама.


Опитай да повярваш, че съм като вятъра -
отлитам, щом душата ми поиска свобода.
Играя роли аз (подобно на артиста от театъра) -
един човек, а с хиляди лица.


Ще ми простиш ли ти за тази слабост?
Ще ми простиш ли ти, че тръгвам пак?
Не знам... но обещай ми да забравиш
това, което бях, което пропилях.


И тръгвам, тъй като разкрих душата си,
а туй е пагубно за мен, но ти не ще ме разбереш...
Ще бягам аз подобно на човек разбрал съдбата си,
разбрал, че слаб ли си, ти трябва да умреш.


Светослава Димова
************************************************************************************ " Има приливи и отливи в делата на хората,който отнети им от потопа,водят до успех.Пропускайки цялото пътешествие на живота,е като да живееш в празнина и нещастие.Плуваме в препълнено море..Трябва да поемем по течението,когато е необходимо или ще изпуснем приключението."

Уилям Шекспир
************************************************************************************ Твърде често не осъзнаваме какво имаме, докато не го изгубим... твърде често признаваме грешките си, когато вече е прекалено късно! Понякога изглежда, че нараняваме хората, които са най-близко до сърцето ни и позволяваме на глупави неща да провалят живота ни! Твърде често позоляваме на маловажни неща да завладеят мислите ни... и обикновенно след това твърде късно осъзнаваме какво ни е заслепило!