blueworldgreensky

"Зачем слова, когда говорит душа" Ярмак,"Сердце пацана"

„Ако двама се обичат един друг, това не може да има щастлив край.“ Ърнест Хемингуей

" Жените се делят на два вида - Такива с които си губиш времето и такива с които
губиш представа за времето "


"Никога не ги карай да те обичат, дете мое..
Настоявай да те оставят.. И знай, че този, който
устои и остане, те обича истински." .... Димитър Талев

Баба Ванга: " Не вярвайте на американците, дето си изпращат у нас развалената царевица, а на руснаците, които ще купят нашата царевица. "



Шепоти

Денят си отива безумно красиво
във люляков тих полуздрач.
Луната ухае на дъжд. И се скрива
зад тънък воал от мъгла.
Просветват прозорци. И после угасват.
Приличат на морзов сигнал.
Градът си говори с небето.
С проблясване.
И сигурно знае, че знам.
А аз си говоря със тебе. Без думи.
Говоря си с тебе наум.
"Обичам те. Липсваш ми...
Липсваш ми. Чу ли...
Без тебе ме няма. Без тебе не съм."
А горе звездите премигват нестройно
и дълго ги слуша Градът.
Нощта се усмихва и тръгва, спокойна,
към Другия Край На Света.


***

Не съм виновна, че съм по-различна.
Че нощем се завивам със луната.
Че всъщност съм невидимо момиче,
което си харесва самотата...
Не съм виновна. Просто се родих
със собствена идея за света.
А после взех, че я превърнах в стих.
И я раздадох. За да я спася...
Така ще заживее във душите,
които безпричинно се обичат.
Какво за любовта? Ще я напиша.
По моя начин. По-различния.
Не съм виновна. Много се харесвам.
От себе си на всичко се научих.
Не се залъгвам, че живея лесно.
На обич и мечти обаче случих...
И може би това е по-съществено:
да вярвам до безкрая и отвъд.
Когато всеки миг ти е вълшебство,
животът тихо се превръща в път.

М.Д.

"Времето е наркотик, в големи дози убива."

"Някъде в тропическата джунгла на подсъзнанието му изникна пеперудата на съмнението и се опита да размаха крилца, без изобщо да подозира какво твърди теорията на хаоса за подобни явления.."

"Не можеш да отложиш неизбежното. Защото рано или късно стигаш до мястото, където неизбежното просто седи и чака "

"Някои типове са готови да направят всякаква идиотщина от чисто любопитство какъв ще бъде резултатът. Ако сте сложили голям превключвател в дъното на затънтена пещера и сте написали на стената „Превключвател за края на света. МОЛЯ, НЕ ПИПАЙТЕ!“, боята дори не би успяла да изсъхне."

"Може и да проумеем защо човечеството е тук, макар че това вече е по-сложничко и подсказва друг въпрос: „Че къде другаде трябваше да сме?“. Ужасно е обаче да си представиш как някакво божество разбутва облаците и казва: „Ей, сган, още ли сте тук?“"

"Ключът към разбирането на всички религии е, че представата на боговете за добро забавление е „Не се сърди, човече" с криви зарчета."

"Коефициентът на интелигентност на разгневената тълпа е равен на коефициянта на интелигентност на най-тъпия от гъмжилото разделен на броя на участниците."
--- Тери Пратчет ---


"Знаеш ли, обичал съм те повече от всичко на света. Наистина. Беше тъй силно, че ми трябваше много, за да го убия в себе си.............."
Дж. Стайнбек "На изток от рая"

"Non perdere il tuoi tuo tempo con una persona, per la quale è indifferente che tu le sia accanto" Gabriel Garcia Marquez



СЪБУДИШ ЛИ МЕ

Събудиш ли ме - стих ми прошепни.
Очите ми измий с вода пречиста.
С небесна нереалност ме плени.
По-сладка от съня. И по-лъчиста.

Вържи на раменете ни крила -
пера от ангел, през нощта будувал.
Да полетим над бялата мъгла,
където още аз не съм сънувал.

Високо. В оня смисъл без сълзи.
Без страх и плът. Без болка и прегради.
Където само вечните звезди
прошепват на душите, че са млади.

Високо. Сред вълшебни светове.
Дори и порив там да не достига.
В съня отдавна Някой ме зове
и като птица в Себе Си ме вдига.

Събудиш ли ме - с лъч ме погали.
И нека в нас реалното изтлее.
Вълшебство в мен лети като че ли...
Попитай през сърцето ми, къде е...

В ЕДНА СЪЛЗА

Не питай как възможно е това -
тъгата от очите да извира.
Изгубил светлина и синева
светът дори в една сълза умира.

Човек не е на дните господар.
Съдбата си не може да избира.
След сляпа стъпка или грешен зар
светът дори в една сълза умира.

Не чакай буря, за да те смути,
и мълния небето да раздира.
Мечта изгубил сред безброй мечти
светът дори в една сълза умира.

Тъй плахи сме от своите следи -
прашинки в самотата на Всемира.
Без лъч от пътеводните звезди
светът дори в една сълза умира.

Утеха ще потърсим в брегове
и изповеди в струните на лира.
Но ако няма кой да ни зове
светът дори в една сълза умира.

Отворим ли врати към вечността,
която от душите ни прозира,
причина е едничка любовта
в една сълза светът да не умира.


ТЕРМИНАЛ 2


Тръгвай сине! Напред, и... късмет!
Тук надежда за теб не остана.
Скътах тези пари за билет
и поплаках си малко зарана...

Все си вярвах, че мойто момче
в тоз несигурен свят ще сполучи.
Но животът надолу тече
и напомня помия за куче.

Някой вече ни сложи черта.
Като мъртви дори ни посече.
Щом преминеш след тази врата -
не се връщай тук никога вече.

Даже вън да е тежко - ще знам,
че синът ми със труд ще успее.
Тук да прося за нас ме е срам,
а оттатък - поне се живее.

Малка пенсия имам. Уви!
И за двама се никак не връзва.
Тръгвай, моя любов, и върви,
че сърце ми от болка измръзва.

Ще намериш все нещо, нали?
Армаган да изпратиш на време.
Вересията свърши. Боли!
Левче никой не ще да заеме.

Тръгвай, сине, от тоз терминал!
Колко други навън отлетяха...
Не поглеждай баща си през жал!
Тя, в сърцето, е родната стряха!

Щом превърнаха родното в ад,
то чистилище вънка поне е...
Ти си силен и толкова млад,
а на мен старостта ми тъмнее.

И да пишеш... Ще чакам, до дни!
Ето, виждам за теб самолета...
Усмихни, сине мой, усмихни
на баща си душицата клета...

Я.В.

"Твоята любов към нея, си е твоя. Тя ти принадлежи. Дори да я отхвърли, тя не може да промени това. Тя просто не се възползва от нея. Това, което дадеш, остава твое завинаги. Онова, което запазиш, е изгубено завинаги!" Еманюел Шмит

"Напред зaдници! Да не искате да живеете вечно?" - Неизвестен сержант от Първата световна война

" Демокрация означава да пребиеш народа ,чрез народа в името на народа ".
Оскар Уайлд

"Живей на ръба, в противен случай заемаш твърде много място!"

" * Друг другу дали клятву «never day».
Да уж слова песок время-вода...
Знаешь иногда мне кажется, что это любовь
как и это боль на всегда со мной!
Сколько песен написано, стихов сложено...
Видимо так надо врятли поймёшь меня
Я стал другим она уже не та понятно
Вернуть её обратно без варианта
Разные ветра дуют в наши паруса
Разные полюса, часовые пояса
Я не верю в чудеса, есть как есть * "


"Моисей: - Законът е всичко!
Христос: - Любовта е всичко!
Маркс: - Парите са всичко!
Фройд: - Сексът е всичко!
Айнщайн: - Всичко е относително... "


"Птичката с тръна в гърдите следва неумолим закон. Сама не знае какво я кара да забие шипа в сърцето си и да умре, пеейки. Когато острият трън я пронизва, тя не подозира, че я очаква смърт; само пее и пее, докато не и останат сили да издаде нито звук повече. Но ние - когато ние забиваме шипа в гърдите си, знаем. Разбираме. И все пак го правим. Все пак го правим."
М.К.

"Израстваш с книги за пирати, каубои, космонавти и тъй нататък и тъкмо като си решил, че светът е пълен с невероятни неща, ти казват, че всъщност е гъчкан с умрели китове, изсечени гори и радиоактивни отпадъци, дето после се моткат с милиони години.. Мене ако питате, човек хич не си струва да пораства голям..."
Инфо