bubu33
Обичам фотографията ,защото това е единствения начин да уловим мига.Обичам хубавите книги,защото ме пренасят в друг свят и хубавата музика по същата причина:)))
Обичам те Майкъл,защото събуди детето в мен.Когато погледна звездите чувам смеха ти,когато
Обичам те Майкъл,защото събуди детето в мен.Когато погледна звездите чувам смеха ти,когато
затворя очи лицето ти е пред мен и не мога да кажа сбогом.Винаги ще те търся в детските очи и усмивки.
ПОСВЕТЕНО НА МАЙКЪЛ
МАЙКЪЛ,МАЙКЪЛ,МАЙКЪЛ...
Душата ми безмълвно крещи и няма думи ,с които да мога да изразя това чувство на празнота без теб.
Боли,че чак сега разбрах какъв човек си,когато вече те няма на този свят.
Боли от пропуснатото време,за това че бях сляпа за светлината ,която носеше в теб.
Сега виждам,но го няма моето слънчице.И как да ти кажа,че вече имаш любовта ми?
Когато сълзите се опитват да заглушат болката се случва нещо
странно.Усещам твоето присъствие- може би е илюзия-незнам..
Заставаш до мен-усмихваш се,нежно докосваш лицето ми и чувам гласа ти:
-Недей да плачеш аз съм тук.Знам какво искаш да ми кажеш.Знам всичко.
Прегръщаш ме и застивам в ръцете ти за един дълъг миг.
Премигвам и видението изчезва,ръцете ми са празни.
Когато сълзите ми пресъхват виждам отражението си в огледалото.
Но какъв е този огън в очите ми ?От къде доиде?
Блясъкът им е различен.Примигвам ,но огъня е там не изчезва.Огъня,който ти запали в сърцето ми...
Усмихвам се.
Осъзнавам,че си ми направил неизмеримо голям подарък оствяйки ми частица от теб.
Не можех да пея, а сега слушайки песните ти си припявам.
Не можех да танцувам-сега твоята музика раздвижва непохватното ми тяло.
Вярно не танцувам като теб,но мисля ,че усещам магията от всеки звук и ритъма на сърцето ми се ускорява.
Виждам ,че се усмихваш.
ДА!Това беше моята лунна походка.А този вик?Не съм пантера ,а по скоро коте!
Опа!Счупих една чаша...неволно.
Харесваш танца ми?
Радвам се, защото ти го вдъхнови.Спирам задъхана.Ами сега?
Звучи 'Human nature'.Как да танцувам сега?Бавния танц съвсем не ми се отдава.
Затварям очи и слушам безмълвно,сърцето ми все още бие бясно и тогава от малко по силен повей на вятъра прозореца се отваря и чувам гласа ти:
-Искаш ли да полетим?
Не смея да отворя очи да не разваля вълшебството.
Хващаш ръката ми,пръстите ни се преплитат и ето ни летим над притихналия град огрян от хиляди светлини.Усещам нежнaта милувка на вятъра в косите си,чувам смеха ти и думите:
-Не е ли прекрасно?
Не смея да отговоря от страх да не изчезнеш само кимам леко.
Танцуваме с вятъра докато не виждам прозореца си пред мен.
-Не!Не искам да се прибирам-изкрещявам-МАЙКЪЛ,остани моля те!
-Винаги ще бъда тук, когато ме повикаш-Чувам нежните ти думи-но сега ме
викат на друго място.Трябва да отида.Ето,чуй!
И аз чувам.Хиляди гласове ,които крещят Майкъл,Майкъл...Виждам момиче,което пише стихотворение за Майкъл обляно в сълзи,виждам момче ,което танцува BAD досущ като Майкъл.Виждам хиляди лица и усещам празнотата,която напомня за моята.
В очите на Майкъл блестят сълзи .
-О,Майкъл-не!Не плачи.
Посягам да докосна лицето ти и без да знам как се озовавам в прегръдките ти.
-Не се тревожи не съм тъжен.Щастлив съм.Най-после получих любовта, за която копнеех цял живот.Помни,когато ме повикаш ще бъда тук!
Отварям очи и отново съм сама в стаята,но има нещо различно.
Нещо неуловимо!
Отивам да затворя прозореца и поглеждам небето.Виждам падаща звезда.
Усмихвам се.
Това трябва да е моята Щастлива Звезда.......
ПОСВЕТЕНО НА МАЙКЪЛ
МАЙКЪЛ,МАЙКЪЛ,МАЙКЪЛ...
Душата ми безмълвно крещи и няма думи ,с които да мога да изразя това чувство на празнота без теб.
Боли,че чак сега разбрах какъв човек си,когато вече те няма на този свят.
Боли от пропуснатото време,за това че бях сляпа за светлината ,която носеше в теб.
Сега виждам,но го няма моето слънчице.И как да ти кажа,че вече имаш любовта ми?
Когато сълзите се опитват да заглушат болката се случва нещо
странно.Усещам твоето присъствие- може би е илюзия-незнам..
Заставаш до мен-усмихваш се,нежно докосваш лицето ми и чувам гласа ти:
-Недей да плачеш аз съм тук.Знам какво искаш да ми кажеш.Знам всичко.
Прегръщаш ме и застивам в ръцете ти за един дълъг миг.
Премигвам и видението изчезва,ръцете ми са празни.
Когато сълзите ми пресъхват виждам отражението си в огледалото.
Но какъв е този огън в очите ми ?От къде доиде?
Блясъкът им е различен.Примигвам ,но огъня е там не изчезва.Огъня,който ти запали в сърцето ми...
Усмихвам се.
Осъзнавам,че си ми направил неизмеримо голям подарък оствяйки ми частица от теб.
Не можех да пея, а сега слушайки песните ти си припявам.
Не можех да танцувам-сега твоята музика раздвижва непохватното ми тяло.
Вярно не танцувам като теб,но мисля ,че усещам магията от всеки звук и ритъма на сърцето ми се ускорява.
Виждам ,че се усмихваш.
ДА!Това беше моята лунна походка.А този вик?Не съм пантера ,а по скоро коте!
Опа!Счупих една чаша...неволно.
Харесваш танца ми?
Радвам се, защото ти го вдъхнови.Спирам задъхана.Ами сега?
Звучи 'Human nature'.Как да танцувам сега?Бавния танц съвсем не ми се отдава.
Затварям очи и слушам безмълвно,сърцето ми все още бие бясно и тогава от малко по силен повей на вятъра прозореца се отваря и чувам гласа ти:
-Искаш ли да полетим?
Не смея да отворя очи да не разваля вълшебството.
Хващаш ръката ми,пръстите ни се преплитат и ето ни летим над притихналия град огрян от хиляди светлини.Усещам нежнaта милувка на вятъра в косите си,чувам смеха ти и думите:
-Не е ли прекрасно?
Не смея да отговоря от страх да не изчезнеш само кимам леко.
Танцуваме с вятъра докато не виждам прозореца си пред мен.
-Не!Не искам да се прибирам-изкрещявам-МАЙКЪЛ,остани моля те!
-Винаги ще бъда тук, когато ме повикаш-Чувам нежните ти думи-но сега ме
викат на друго място.Трябва да отида.Ето,чуй!
И аз чувам.Хиляди гласове ,които крещят Майкъл,Майкъл...Виждам момиче,което пише стихотворение за Майкъл обляно в сълзи,виждам момче ,което танцува BAD досущ като Майкъл.Виждам хиляди лица и усещам празнотата,която напомня за моята.
В очите на Майкъл блестят сълзи .
-О,Майкъл-не!Не плачи.
Посягам да докосна лицето ти и без да знам как се озовавам в прегръдките ти.
-Не се тревожи не съм тъжен.Щастлив съм.Най-после получих любовта, за която копнеех цял живот.Помни,когато ме повикаш ще бъда тук!
Отварям очи и отново съм сама в стаята,но има нещо различно.
Нещо неуловимо!
Отивам да затворя прозореца и поглеждам небето.Виждам падаща звезда.
Усмихвам се.
Това трябва да е моята Щастлива Звезда.......
Следвай
4
Потребителят все още няма качено съдържание.