celie
Има една легенда за птичката, която пее само веднъж в живота си, но по-сладко от всяко друго земно създание. Още щом напусне гнездото си, тя дири трънлив храст и няма покой, докато не го намери. Тогава запява сред безпощадните му клонки, притискайки гръд
към най-дългия им и остър шип, за да умре, извисена над своята агония, надпяла и чучулигата, и славея. Възхитителна песен, заплатена с живота. Но... целият свят притихва заслушан и дори бог на небето се усмихва. Защото най-хубавото се добива само с цената на голяма болка… или поне така е според легендата.................Птичката с тръна в гърдите следва неумолим закон.Сама не знае какво я кара да забие шипа в сърцето си и да умре, пеейки.Когато острият трън я пронизва,тя не подозира,че я очаква смърт;само пее и пее,докато не й останат сили да издаде нито звук повече.Но ние-когато ние забиваме шипа в гърдите си,знаем.Разбираме.И все пак го правим.Все пак го правим.
Следвай
11
