come_closer

Веднъж горя, Веднъж угасвам... Веднъж плача, Веднъж се смея... Късче по късче ранено все моето щастие... Когато и с надежда към живота намигна и цветя разцъвтят - облегне се на вратата ми "есента"... (u) "Когато делиш болката на близкия и ти потъваш в
нея и сълзите забравени лекуват раните но не изтриват спомена"
Инфо