Ние сме на 10 мин от Южния парк и почти всеки ден сме тук. Децата си имат своите компании с колела или скейтбордовете, а най-смешното е, за мен голямо вдъхновение, че на тия години прокарах ролери пак тук (chuckle) Любимо място!
Харесваме или мразим, истината е, че всички сме вътре, хванати в мрежата и вече не можем да помогнем дори на собствените си деца. Залъкът се оказа много вкусен, но голям до задавяне.
Да не обобщаваме- глупав си, лош си, невъзпитан си. Говорим за конкретната ситуация- тук не беше добър с ..., това ... можеш да направиш по- добре :) И да не сравняваме детето с някой друг, особено глсно пред него самото.
Разбира се, не съм за крайностите, в които детето тендензиозно се приканва да замества изказа на ежедневните си емоции и чувства от родния български език с чужди думи и изрази. Децата, обаче много бързо се справят с всякакви небивали експерименти, като например странното звукообразуване на думи от различни други езици.
Така, един ден, когато наистина започнат да учат сериозно английски или френски, необичайното "обръщане на езика в устата" :D , както и различното мислене на друг език, за тях ще бъде нещо естествено, познато, съответно резултата ще бъде много по- бърз и успешен.
:D Инвалидите имат придружител, който кара колата. Инвалидите не са само хора с видими отклонения- има епилиптици например, дриги състояния, които настъпват внезапно. Както, въпреки корупцията, все още зачитаме парламент и правителство, така и специалните места за хора със специални нужди трябва да се респектират.
