VBOX7

час с учителката строга.

Говорят си отново за „нещата”,

които са по-важни от „урока”.



Изкласиха бързо класовете,

пораснаха децата-първолаци!

Не се смениха само гласовете

на днешните девойки и юнаци!



Поглежда ги учителката строга,

но този път наместо забележка

въздишка-стон сърцето й отронва

и не открива правописна грешка…



Тя вижда само личицата на

своите деца-порасли птички

и спомени нахлуват й в душата

за малките, разрошени главички…



И сякаш беше вчера първата им среща -

как гледаха я стреснати очички…

Сега е пак сред своите хлапета -

рисуват й за „сбогом”своите ръчички.



Сълзи напират, в гърлото засядат

и искат да прелеят от очите…

На всекиго от себе си раздаде -

да носят част от нея във душите…



Дано запомнят правилата правописни…

И таблицата трудна ще им трябва…

Тя, класната, за всичко се погрижи

с цената на това - да е досадна…



За всички ще се моли и надява

най-важното й правило да помнят:

„Това, което даваш-получаваш”-

житейската й истина изконна.



В сърцето на учителката строга

след всяко име - въгленче остава…

След огъня на детското порастване

завинаги гори една жарава…



Но днес е празник!Всички са готови!

Готови са за следващо стъпало!

С очички, вперени във хоризонти нови -

очите ваши - нейно огледало!



В тях се оглежда днес учителката строга

и вижда онова, което е раздала!

Там вижда „знам, научих, мога”-

това е всичко, за което е мечтала!