VBOX7

на омраза. Стадион "Георги Аспарухов" е свещено място и той не може да бъде осквернен от сините привърженици. Песните на феновете са предимно за възхвала на отбора, a тези кoито не са, се пеят само в подходящ случай. Основната причина за всички положителни явления се корени в начина на мислене на запалянковците. И Левски, както всеки клуб изпада в кризи, но това по-никъкъв начин не влияе на подкрепата от трибуните. Напротив феновете се сплотяват повeче, защото знаят, че и те могат да допринесат с нещо за подобряване на положението. Всеки от нас разбира, че когато тимът е затруднен (било то игрово, финансово и пр.) публиката е тази, която може да направи нещата по-безболезнени и дори да реши проблема. За да бъда честен трябва да кажа, че и между запалянковците на Левски се срещат хора, които не винаги докрай стоят зад отбора.
... За Гунди е писано и говорено много, но винаги има какво още да се каже. Желанието ми е да акцентирам върху измисленият спор, кой е най-големият футболист в цялата българска история - Георги Аспарухов или Христо Стоичков. За тези, които имат съмнения кой е той, трябва да кажа нещо. Нека предположим, че идеалният футболист има 10 качества, като физика, дрибъл, скорост, игра с глава, пас, силен и точен удар, използване на двата крака, контрол над топката, феърплей и отнемане на топката от противника. На всички е ясно, че Гунди покрива поне девет от десетте критерия. Искам да попитам, някой да е виждал Стоичков да играе с глава или да прави задни и странични ножици? Десният му крак е като патерица. A и индивидуалната техника на Ицо не отговаря на претенциите му (нека си спомним голът на Гунди на "Уембли", останал в аналите на митичният стадион). За феърплей при Стоичков изобщо не може да се говори. Някои хора не могат да правят разлика между най-титулуван и най-добър играч! Безспорно Христо Стоичков е българският играч с най-много отличия засега. Нека погледем фактите. В официалната класация на ФИФА Стоичков е с 22 места след Г. Аспарухов. Световни историци, статистици и медии поставят синята легенда на 40-то място, докато Стоичков е 62-ри. Христо Стоичков има шанса да играе в един от най-силните отбори в света - Барселона, а треньор да му е Йохан Кройф. Стоичков се състезва във времето на телевизията, многото зрители, медиите и интернет. Всичко това дава възможност да бъде видян и оценен от всеки жител на планетата. Но това не му помагa да се нареди преди Гунди.
Смея да твърдя, че Георги Аспарухов е звезда, а Стоичков метеор (свети докато изгаря)!
И още нещо за Стоичков. Всички знаят, че отборът на сърцето му се казва Барселона. Напълно са неоснователни претенциите на армейците, че Стоичков е цесекар. Най-малкото той не е нито софиянец, нито продукт на школата на ЦСКА. Най-големите си успехи е постигнал с Барселона и това е любимият му отбор. Изграждането му като футболист става в школата на Марица. Този пловдивски отбор има право да претендира, че Христо Стоичков е техен. Всички останали тимове - Хеброс (Харманли); ЦСКА (София); Парма (Италия); Ал Насър (С.Арабия); Кашива Рейсойл (Япония); Чикаго Файър (САЩ) би трябвало да са равнопоставени в претенциите си. Но най-важното е, че човек е такъв, какъвто се чувства. Стоичков никога няма да бъде цесекар след като не се чувства такъв. А комплексираните привърженици на ЦСКА, могат да твърдят каквото си искат.
Гунди е може би единственият футболист, който се превръща в своеобразен обществен феномен за България. Въпреки огромната любов на запалянковците (не само от Левски) и уважението на колегите си фуболисти, официалните власти имат към него ясно изразена неприязън! Може би причината се крие в това, че името на Гунди се смята за символ на ФК Левски. Тогавашните управници имат поговорка: "Не всички левскари са фашисти, но всички фашисти са левскари!". Поради тази причина ЦСКА е толериран неистово, а Левски низвергнат. Особено показателен е следният факт.
Българският представител в гласуването за носител на "Златната топка" за 1965 г. е правителственият "Работническо дело". Вестникът не посочва Гунди в петицата!? Ако го беше поставил на първо място, което той несъмнено заслужава, ставаше трети в крайното класиране. Забележете при това без да е играл в супер отбор, а само и единствено в България.
... Най-голямото доказателство потвърждаващо комунистическия принцип, че всички фашисти са левскари е погребението на Гунди и Котков. Когато през 1971 г. над половин милион души излизат по улиците на София, властта се втриса от ужас. Не е далечна "Пражката пролет" от 1968 г. и съмненията за повторение на събитията от Чехословакия тревожат болните комунистически мозъци. Хиляди полицаи, пожарникари, военни и хора от Държавна сигурност са мобилизирани. Според властта левскарските редици са пълни с представители на "опозицията". Те трябва да бъдат обезвредени, защото има опасност да разбунтуват народа. Само за седмица са арестувани по-видни левскари като Рихард Езра, Пиолата, Любо Ангеловски, Сашо Моряка, Мунис, Гошо Национала, Коно, близнаците Булдоци и много други. Някои от тях се отървават с предупредителни протоколи, а останалите са изселени от столицата. Най-гнусното, което върши властта, обаче остава късането на некролозите на загиналите футболисти, всекидневното прибиране от гробовете на Гунди и Котков на листове със стихове посветени на тях, събирането на снимките им и тъпкането на цветята оставени в тяхна памет!!
Желая да хвърля светлина върху създаването на ЦСКА. От разговорите ми с привърженици на различни отбори разбирам, че този въпрос е съвсем неясен. Най-заблудени са онези, които смятат ЦСКА за пряк наследник на АС-23. Това най-често са чорбари, осъзнаващи комунистическата същност на отбора си, но нямащи възможност да се отрекат от него. Нещо повече, разиграват се трагични събития за футболистите на АС-23. Този отбор е обявен за фашистки и повечето му членове са избити. Причината е, че това е офицерски клуб на царската армия, а комунистите не правят разлика между монархия и фашизъм. Това те наричат монархофашизъм - най-големия враг на комунизма. Няма начин нещо монархофашистко да е предшественик на светлия и непорочен комунизъм. Затова всичко старо и носителите му се унищожават, а комунизма започва да се строи на чисто. Но какво казва историята по този въпрос?
Без думиСлед деветосептемврийския преврат през 1944 г. се премахват всички дотогавашни спортни структури. Още на 25.09.1944 г. е създаден Временен спортен съвет. Той отстранява не само ръководителите на спортните клубове, но и редица бивши и действащи треньори и футболисти. Причината за това са налудничевите обвинения "за профашистка дейност". Нещо повече, последвалата реорганизация на клубовете довежда до ликвидирането на много от тях, а останалите са прекръстени с нови имена. Така Левски е обединен с Княз Кирил, който преди това е преименуван на Пощенски спортен клуб. Новото име на клуба е ПСК Левски. ЖСК става Локомотив, Славия е обединена с България и Бежанец и става Славия 45 и т.н. АС-23, Шипка и Цар Борис III са претопени в един клуб на армията, наречен Чавдар. През сезона 1946/47 г. Чавдар изпада от Първа дивизия, след което е преименуван на ЦДВ. Тъй като отборът на партията не може да играе във Втора дивизия, той е обединен със силният за времето си Септември от Първа дивизия. Това става в края на сезона 1947/48 г. като името на новият отбор е "Септември" при ЦДВ. С указ на комунистическата партия и без да е извоювал участие при най-добрите, ЦСКА започва съществуванието си.
За да не бъда голословен ще цитирам дословно извадка от "Задочни репортажи за България" (Георги Марков*, 1990, София, 40): "... От друга страна, футболът беше добре прикрит повод човек да изрази своята ненавист към режима. Разполагайки с власт да правят каквото си искат, другарите създадоха отборът на ЦСКА, който трябваше да бъде символ на партийната непобедимост. Това естествено тласна огромната маса футболни зрители към "Левски", който логично се превърна в символ на стара България. Мачовете между двата отбора бяха истински войни. Спортът се командваше от военните и те взимаха мерки да подсигурят падането на "Левски". По игрищата често можеха да се видят сблъсквания, които в основата си бяха политически. И досега ми е пред очите един юначен хлапак от Коньовица, когото милицията се опита да измъкне от стадиона по време на мач и който просна на земята половин дузина милиционери. Преди друг мач на тези два отбора майорът от МВР, който ръководеше охраната на стадиона, събра всички, които трябваше да пазят реда, и им дръпна една реч, в която най-важен беше пасажът: "Днес играят нашите срещу буржоазно-капиталистическата сбирщина на "Левски". Ние ще докараме цяло поделение. Ако някой от ония се надигне, то веднага го приберете." За еволюцията на стиловете може да се съди от факта, че години по-късно популярността на "Левски" бе ликвидирана по най-безобидния начин - направиха го отбор на Държавана сигурност..."
Феновете на разформированите отбори (които не са били малко) се насочват към останалите оцелели тимове. Една част от тях си избират новият отбор на ЦСКА, който ги привлича с победите си. Към тях трябва да прибавим комунистите и военните, които по "задължение" стават цескари. Появяват се и други поддържащи този комунистически отбор. Това най-често са хора, които страдат от липса на победи в личният си и служебен живот и търсят да избиват комплекси на друго място. Тъй като изборът не е бил голям, значителна част от тези хора се насочват към футбола. Там вече има един отбор победител, зад когото изцяло стои партията-държава, т.е. тук не можеш да бъдеш губещ. Така се създават привържениците на ЦСКА. Днес имаме прекрасната възможност да наблюдаваме колко несполучлива смес се оказват феновете на ЦСКА. Но най-любопитното е, че и новото поколение цесекари е наследило изцяло недъзите на предходното. Разбира се има и изключения. Аз самият познавам качествени хора, които са се заблудили, но според мен те не са повече от 30% от всички, които подкрепят ЦСКА.
В действителност привържениците на ЦСКА не обичат истински отбора си. Тяхната омраза към ЛЕВСКИ ги обединява. По този начин червените фенове признават категорично, че В БЪЛГАРИЯ ИМА САМО ЕДИН ОТБОР И ТОВА Е ЛЕВСКИ - огромна част от народа го обича, а останалата го мрази. Ще защитя с факти горните редове. Нека започнем с най-очевидното - песните "възхваляващи" армейския отбор. Феновете на комунистическият клуб имат около петнадесет най-популярни песни и забележете, че над десет от тях са насочени срещу отбора на ЛЕВСКИ. Тези антилевскарски измислици се пеят постоянно, независимо кой е моментният противник на ЦСКА. Друг е въпросът, че голяма част от споменатите песни са взаимствани от синята агитка. Прекрасен пример за това е песента "...И САМО ЛЕВСКИ, ОБИЧАМЕ ТЕ !!". Няколко месеца след като беше запяна от сините фенове, се появи и червената версия: "А ние мразим Левски ...". Какво по-чисто доказателство от това?! Една песен измислена за възхвала на даден отбор, е градивна. Когато позитивните пасажи са заменени от негативни, а името на Левски остава, е ясно кой е първоизточникът. Това от своя страна говори за липса на вдъхновение, което би трябвало да предизвиква всеки тим у феновете си. В чорбарските редици съществува практика да се слагат различни предмети пред "Българска армия" осмиващи отбора на Левски. Ако някой обича клуба си, то той би трябвало да поставя пред собствения си стадион символи въздигащи отбора му, а не такива, които хулят противника.
Има един неоспорим факт, потвърждаващ горните редове. Това e фактът, че привържениците на ЦСКА са единствените в България, които са се радвали неистово при загуба на "любимия си тим" (ЦСКА-Литекс - 2:3, 1999). Нека да не забравяме, че няколкостотин червени запалянковци дойдоха да викат против ЛЕВСКИ в мача срещу Ливърпул на 3 март 2004 г. Този начин на мислене е напълно разбираем, защото запалянковците на ЦСКА са южняшки тип. Трябва само да си припомним, че многократно армейските привърженици посягаха срещу своя клуб. Те оскверниха собственият си стадион като го запалиха ден преди вечното дерби !? Години по-рано отрязаха гредите и потрошиха седалките му. Отнасяха се с омраза към футболистите на отбора си - редовно ги замеряха с домати и яйца, скандираха "Курви сте" и правеха опити да ги бесят със сини шалчета на летището !? Забележителен е случаят, когато червени фенове пребиха старши треньора на бензиностанция !?
... А какво да кажем за психиката им. Те, "родените да побеждават" имат психика на губещи. Конкретен пример ще ви посоча. Имам приятел цесекар, който ми е казвал - "Когато ви поведем с 2:0 в агитката настъпва тягостно очакване. Отвсякъде се носи - "Говедата ще ни обърнат". В същото време отсреща се чува "Хей чуй ЦСКА два на нула, три на два". Направо си умирам от яд човек!"...
Спомняте ли си многобройните мачове, когaто единствените цесекари на стадиона остават играчите на ЦСКА. Не ви ли се пълни душата като гледате как червените привърженици се блъскат да напуснат стадиона, далеч преди края на мача, защото не понасят загубите. Това последното ще го защитя с песента "Победа и пак победа, ние пеем само за победа!" Свещена глупост! Що за запалянковци са това?...