Дани, знаеш ли че много рядко ми се случва да не зная какво да кажа гледайки клип...А този го изгледах два пъти, но думите не идват...Освен това, че клипът е изящен, а стихът много силен...Благодаря ти, скъпа адашке!Моля те! Усмихни се за мен!
Нека вземем живота си в своите ръце и тогава чудесата ще бъдат наше ежедневие...Благодаря ти, че по този прекрасен начин ми припомни това велико стихотворение...Дани, чудесата чукат на вратата ни...Нека им отворим...
Всеки го търси, Дани! Него...вълшебното цвете, дето прави добри чудеса...Но малко са щастливците, които го откриват...Затова нека не чакаме то да направи с нас чудеса...Те са в нас самите...Самите ние сме най-голямото чудо на природата...
Аз обичам думите....Използвам ги като щит и куруми,като плач и смях,като четка на художник и ботуши за кал...Без тях щеше да е тишина....и щяхме да сме просто животни / не,че не сме(!!!)/ Не я обичам ..А и без тях - думите....Без тях бих умрял...
Дани...Скъпа, Дани...Не зная дали усещаш колко ме развълнува и дори поразтрепера с този стих и тази красота...Благодаря ти от цялата си душа за тези тръпки...Прекрасни са...Полезни са...Нужни са...
Да...Твърде много говорим за чувства...И в това празнословие позволяваме те да избледняват и да се загубват между думите...А е нужно много малко...Просто да ги покажем с жест, с подарена топлота, с целувка и дори със споделеното мълчание...