песента е посветена на Нончо Воденичаров , чудя се обаче какви са раните в душата на текстописеца след като премаза всички приятелства по пътя нагоре ...без да се замисли,че оставя не само рани а и пепелища...
..РЕМОТЕКС - Раднево, от години си чакат заплатите от месеци назад,а след една стачка преди около две години уволниха няколко служители и уплашиха работниците,сега си траят, отиват, работят и чакат...
няма нужда, но, Да, благодари ми и ДА знам какво е...знам обаче и какво е да изгубиш и живи безкрайно близки хора и макар да казват,че това са уроци , научих само как и колко боли и не минава от това..
Има приятели,които са в оставка,и жестокото е това,че те са онези,които обичаш най-много,тези на които държиш най-много и в такива моменти наистина ни се иска да изкрещим "По-добре ме убий..!"
