VBOX7

щастлив – това е мойта воля , а мъката приемам за съдба .
- В тъмнината на сенките,
където светът е непрогледен мрак
едно момче стой във ъгъла
на кръгла стaя.
Може би носи маска,
прикриваща кървящитe му о4и.
Сърцето му
отдавна е спряло да тупти,
преродено от пепелта на горящия ад.
Художник рисува с кръв
фигурата на плачещото дете.
Една червена сълза пада на пода-
момчето сваля маската-
под нея няма лице.
Художникът пристъпва напред и казва:
„Хаиде синко, да се прибираме!“
И двамата хванати за ръце
тръгват там, където няма път,
а времето отдавна е спряло..
тръгват към ада -
техния дом.